— Предишния ден, може би все още в Берлин, може би в Марбург, той научава, че семейство Кул са били убити. Уплашен е до смърт. Не е имал представа, че се подготвя подобен удар.
— Малко разяснение. Кул не се е опитвал да го вербува. Березовски е ходил при Кул. Знаел е кой е. Знаел е с какво се занимават и двамата.
— Погнали ли са ги били? Това пък какво общо има?
— Той продължил да си следва задачите, а именно, да подготвя ликвидирането на Ото Гьорнер. След това научава, че вие с Кочиан също ще присъствате на погребението на Фридлер…
— Чакай да те попитам нещо. Защо е бил елиминиран Фридлер? До какво се е бил доближил? Да не би да е германското участие в африканския химически завод?
— След това, след като Березовски нарежда вие двамата с Били да бъдете премахнати, започва да премисля. Може би — което е по-вероятно — на Червената шапчица й хрумва друго. Тя е умна…
— Червените гащи — поправи го Кастило, без дори да се замисля, и в същия момент си припомни как изглежда без бельо.
— Ама каква е тази мания по бельото на жената?
— Не сега — сряза го Кастило. — Давай нататък.
— Та госпожица Червени гащи е също толкова умна, колкото и Големия лош вълк. Тя казва: „Ако са ни погнали, може би Госингер/Кастило ще ни бъде от полза. Стига да остане жив, разбира се. Има самолет. Ако СВР са по петите ни, значи те са пречукали Кул и е въпрос на време да се заемат с представителя на ЦРУ във Виена.“ Затова Березовски те предупреждава какво ще се случи. Така печели червена точка. След това има намерение да те открие във Виена…
— Вместо това се оказваме на същия влак — прекъсна го Кастило.
— Точно така — съгласи се Дешамп. — По това време той вече е наистина много уплашен. Отменя убийството ти, също и убийството на Гьорнер, въпреки че това е била задачата му. Освен това няма представа какво го чака във Виена. Тъй като няма други възможности, освен да се застреля, на него му се налага да се възползва от услугите ти. Затова ти предлага най-важното, което може да предложи за размяна — химическата фабрика в Конго-Киншаса.
„И по всяка вероятност, тъй като сексът върти целия свят, предлага и малката си сестричка.“
„Прекалено дълго време ти трябваше, за да се усетиш, Ромео!“
— Мислиш ли, че това е важно? — попита Кастило.
— Чарли, ти имаш ли представа какво има там, какво е имало там? — попита Дарби.
Кастило поклати глава.
— В мрачните отминали времена, западногерманците са имали там ядрена лаборатория — обясни спокойно Дешамп. — Тази част на Африка е била на Източна Германия преди Версай. Ние се преструваме, че не знаем, но когато стената падна, ги накарахме да я закрият. Това е друга причина, поради която швабите вече не ни обичат; израелците си имат ядрена бомба, а те нямат.
— Да не би да се опитваш да ми кажеш, че там има ядрена лаборатория?
— Казвам, че там има химическа лаборатория, шефче, и завод.
— Какво се произвежда?
— Може да е нещо простичко като бактерии, причинителки на туларемия — отвърна Дарби. — Или пък… много добре знаеш за какво говоря, Чарли.
— Може и да съм чел същите неща като теб — заяви Кастило. — Характеризираше се с треска, главоболие, коремни болки, повръщане, диария, болки в гръдния кош и увеличаваща се отпадналост.
Дарби кимна.
— Може да е нещо друго — антракс, ботулинов токсин, чума…
— Алекс, нямам желание да ти противореча, но това, колкото и да е страшно, не е чак толкова опасно. Единствено антраксът и туларемията оцеляват във вода, а обикновеното хлориране на водата убива и двете.
— И двете се филтрират през нула цяло един микрон и дори по-ситни филтри, нали? — попита Дешамп, след това заяви: — Готов ли си да рискуваш и да оставиш мръсниците да създадат бактерия, устойчива на хлор, или нещо, което спокойно ще преминава през филтрите?
— Според теб заплахата е истинска, така ли?
Дешамп не отговори направо. Вместо това вдигна пръст, за да накара Чарли да замълчи, после продължи:
— Просто помисли.
Кимна към Джак Бритън.
— Още едно отклонение с въпросителна, подполковник — започна Бритън. — Но и то пасва в картинката. Питах се защо се опитаха да ни очистят двамата със Сандра във Фили. Първо, дали са си много зор, докато разберат кой е Али Абид ар-Разик, защото един ден аз просто изчезнах от джамията, нали помниш, нямаше обяснения, нямаше въпроси, по нищо не са могли да разберат, че съм ченге. Въпреки това ме бяха открили. Те просто не са достатъчно умни, за да се оправят сами. Някой с повечко акъл ме е открил.
— И това важно ли е? — попита Кастило.
— Знам кои от братята молла са заминали за Африка, включително за Конго, и кой е платил за това удоволствие — обясни Бритън. — Едно от нещата, които вършех в името на Аллах, беше да снимам водохранилища, за да могат да ги отровят. Когато предадох тази информация и на отдела, и на Вътрешна сигурност, отговорът бе да не се притеснявам, защото водата се хлорирала, имало филтри и дрън-дрън, та пляс.