— Същото е наредил и на семейство Сиено, и на Боб Хауъл — продължи Дарби, като включи и представителя на ЦРУ в Монтевидео.
Дешамп отново взе думата:
— Няма свидетели. Нищо не е написано. Копеленцето дори е разговаряло с двамата Сиено поотделно, за да се получи, но после той ми каза, тя също ми каза. — Замълча за момент и продължи: — Ако разкажеш нещо от цялата тази работа на Монтвейл — предполагам, вече ти е минало през ума — я помисли какво ще стане, шефче? Абсолютно нищо и ти го знаеш. Можеш да се обърнеш и към президента и ще го изправиш пред избора да уволни директора на Централното разузнаване, заместник-директора на Централното разузнаване, посланика или подполковник Чарли Кастило. Нали се сещаш кой ще изхвърчи?
Дешамп отново замълча, докато се убеди, че Кастило е наясно какво става.
— Добре, да се върнем сега на причината, поради която искаме да изчезнеш оттук. Казах на Алекс, че ще разрешим това… тази ситуация, а след това ще се пенсионирам.
— Да си чувал приказката, че великите умове мислят еднакво, Чарли? — попита Дарби. — Казах на Едгар, че мисля да приключа с тази работа още от мига, в който Ламел се разпореди какво да правя. Не се обадих на гадняра, когато ме назначи отново, и по всичко изглежда, че и аз съм взел решение за себе си.
— И това сложи началото на бунта — намеси се Сантини. — Казах им да броят и мен. Ако ми нямат доверие и не вярват, че мога да защитя президента, защото съм се подхлъзнал на заледено стъпало, тогава майната им.
— И — заяви Джак Бритън, — по същата причина, която изтъкна колегата ми, подполковник, аз също реших, че кариерата ми в Тайните служби е изтръгната от корен. Някой се опита да ме очисти, стреляха по мен, а това се оказа, че не било позволено.
Кастило поклати глава.
— Защо не ми каза?
— Не съм приключил, шефче.
— Докато разрешим това положение, ще се случат няколко неща. Според мен заводът е тежка категория. Мнението на Алекс е същото. Ако сме прави и може да се направи нещо, това ще бъде чудесен начин да ни запомнят с Алекс и Сантини. В най-лошия случай ще се окаже, че грешим, че всичко е пълна заблуда. Но сега излиза, че — да знаеш, че тази работа ще се разчуе — ти си пипнал Березовски и сестра му, измъкнал си ги изпод носа на ЦРУ с помощта на криминални типове, ренегати от Тайните служби и разузнаването. Във всеки друг случай ще искат да ни разпънат на кръст за назидание на другите, но този път няма да стане. Случаят може дори да стигне до пресата и Агенцията и Тайните служби да бъдат представени като пълни глупаци. Ние ще напуснем. Тихо и кротко ще свием перки и ще потънем в нощта.
— Всички ли? Ами Пищовлията?
— Пищовлията и да иска не може да се върне във ФБР, както и…
Той замълча.
— Довърши си мисълта — настоя Кастило.
— Както и ти не можеш да се върнеш в армията, шефче, но говорим за най-лошия възможен сценарий. Знаеш, че си трън в очите на Монтвейл още от създаването на Звеното за организационен анализ. Сега, след като директорът на Централното разузнаване припне при него — или пък тръгне да се жалва направо на президента — при това има основателна причина, ти сам му я даде, като отмъкна Березовски — и да каже: „Още от самото начало знаех, господин президент, че ще се случи нещо подобно. Кастило е неуправляем“ и така нататък.
— Прав си — съгласи се Чарли.
— За теб има шанс, шефче, ще можеш с чиста съвест да заявиш, че никога не си разпитвал полковник Березовски, че при първа възможност си го предал с цялото му семейство на ЦРУ. Дори не си имал представа, че сестра му е разузнавач.
— Защо реши, че искам да се измъкна?
— Защото си много добър в работата, която вършиш, шефче. Прекалено млад си, за да се пенсионираш, и ще бъдеш от полза на президента в бъдеще.
— Мама му стара, много добре знаеш, че няма да стане — сопна се Кастило. — Да вземем руснаците с нас, беше моя идея. Ако нещата се разсмърдят, аз ще му бера гайлето.
Дешамп кимна.
— Да знаеш, шефче, че те чакат неприятности. Независимо дали тази работа се разсмърди или не. Казах ти същото и във Виена. Да допуснем, че… — той посочи другите — да допуснем, че си прав. Березовски ни разказва всичко, което знае. Тогава вече Агенцията ще излезе посрамена, също и Монтвейл, и ще те погнат.
— Вече сте решили да напуснете, нали?
Те кимнаха.
— Чарли, нямаме друг вариант — разсмя се Дарби. — Нито едно добро дело не остава ненаказано. Да си чувал тази приказка?
— Дъфи тук ли е? — попита Кастило.
Дешамп поклати глава.
— Заминавам за Барилоче. Ще ми трябва „Аеро Командър“-ът на приятеля му.