— Дъфи е на „Хорхе Нюбъри“, за да уреди въпроса — обясни Дешамп. — След малко при него ще бъдат и Дейвидсън, и ефрейтор Брадли. Одеве отиде да го вземе от „Езейза“. Дейвидсън каза, че ангелчето ще пази Червени гащи, докато си на гости на Певснер.
— Значи сте били убедени, че ще се съглася с вас, така ли? — попита Кастило.
— Дейвидсън каза да не се притесняваме. Той също е от размирниците, шефче.
— Той разправя, че вече е дал двайсет години на страната — намеси се Сантини. — Било му писнало да го подмятат разни скапаняци и току-що пръкнали се подполковници, които са дори по-млади от него.
— Не се връзвай, Чарли — обади се Бритън. — Сигурно се е шегувал.
— Ами какво ще правим с Лестър? — попита Кастило.
— Срам ме е да призная, че дори не споменахме ангелчето — призна Дешамп. — Едва ли от морската пехота ще му позволят да се пенсионира на деветнайсет. Все ще измислим нещо.
— Сега предлагам да отидем да закусим с гостите — реши Дарби. — През това време икономката ще събере малко багаж на подполковник Алексеева, колкото за ден-два забавление и романтика в красивия курорт и казино „Лао Лао“.
Кастило го погледна и след малко реши, че думата „романтика“ е била употребена съвсем невинно от Дарби.
(Две)
— Подполковник Кастило — обади се подполковник Светлана Алексеева, — следят ни трима мъже в пежо седан.
Пътуваха в служебната кола на Дарби, бронирано беемве с дипломатически номера, снабдено с късовълново радио. Шофираше Дарби. Кастило бе на предната седалка, гушнал кученцето, по съвет на Сандра Бритън постлал в скута си днешния брой на „Буенос Айрес Хералд“, за да остане сух.
Макс и Светлана Алексеева бяха на задната седалка. Дарби довери на Кастило, че е включил детските заключалки, при което Чарли го погледна в пълно недоумение. Наложи се Алекс да обясни, че така децата — а също и агентите на СВР — са в безопасност, ако решат да правят лудории.
— Не се притеснявай, подполковник — отвърна Дарби. — Те са от Националната жандармерия. Комендант Дъфи не би искал нещо да ви се случи, преди да му кажете кой е поръчал покушението срещу него и семейството му.
— Нямам никаква представа какви ги говорите — заяви жално Светлана.
— Точно така — кимна Дарби. — Ами какво стана с обещанието ви пред подполковник Кастило да разкажете всичко, което знаете?
Тя не отговори веднага, след това пусна в действие същия жален глас.
— Не знам нищо за никакъв комендант Дъфи.
— Както кажете, подполковник Алексеева — примири се Дарби.
С изключение на едно „добро утро“ към всички насядали на масата за закуска, Кастило не бе проговорил на Светлана — нито пък тя — откакто се качиха в автомобила.
Причината не бе, защото тайно й бе дал сигнал — или тя се бе сетила сама — че сега вече той разбираше най-великата любовна история от времето на „Анна Каренина“, или може би „Доктор Живаго“, — а защото бе наясно, че тя е пуснала в действие всичко, на което е била научена, като например „Как жената да се представи като успешен шпионин и да изчука когото трябва, за да се измъкне от проблемен разпит.“
„Тя сигурно си мисли, че съм й в кърпа вързан, че се опитвам да скрия от останалите любовната ни нощ.“
„Това на свой ред означава, че е имала достатъчно опит в това отношение и много добре преценява настроението на разпитващия на следващата сутрин.“
„Само че греши.“
„На глупака най-сетне му дойде умът в главата.“
(Три)
Когато беемвето на Дарби влезе на пистата, Кастило видя комендант Лиъм Дъфи, старши сержант Джак Дейвидсън и ефрейтор Брадли — очакваше да ги види — заедно с Алфредо Мунц и капитан Дик Спаркман от американските Военновъздушни сили — когото не очакваше да види — застанали край носа на източен двумоторен „Аеро Командър 560“.
— Дръж я в колата, докато разбера какво става — нареди Кастило, прихвана кутрето в една ръка и вестника в друга, преди да слезе.
Макс се прехвърли на предната седалка и изскочи през вратата на Кастило, хукна към ефрейтор Брадли и прескочи високата до кръста ограда без всякакво затруднение.
Докато Кастило стигне до вратата в оградата, охранявана от полицаи, двама от мъжете в пежото седан, което ги следваше, слязоха и се отправиха след него.
— Аз ще взема вестника, подполковник, и ще го изхвърля.