Мунц, застанал с гръб към Дъфи, му доказа, че греши.
— Преброй някакви пари, отдели част от тях и ми ги подай — нареди Мунц. — Ще действам така, все едно не искам Лиъм да види.
Кастило не се поколеба.
— Чарли, според мен е най-добре да дойда с теб в Барилоче — подхвърли Мунц.
— Ще се справя с нея, Алфредо.
— А пък аз ще се справя с жандармите на Лиъм в Барилоче — заяви Мунц. — За съжаление, предполагам, че ще се окажат по-услужливи, отколкото ни се иска.
Мунц пъхна парите в джоба си, отпусна ръка на рамото на Кастило, благодари му за получената сума и го поведе при останалите.
— Подполковник — пристъпи към него Спаркман и му подаде летателния план. — Съвършено временце и в двете посоки.
— Благодаря — отвърна Кастило.
„Ами какво ще стане с теб, Дик, ако — когато — се нахакаме на най-лошия сценарий?“
„Това ще бъде краят на кариерата ти във Военновъздушните сили. Да изгориш заради връзките си със Звеното за организационен анализ, е още по-зле, отколкото близостта ти с въздушните командоси.“
— Подполковник — подвикна Дейвидсън, — монтирах устройство за автоматично откриване на честотите.
— Благодаря.
Мунц подаде на Дейвидсън пачката стодоларови банкноти, които Кастило му беше дал.
По изражението на Дъфи бе ясно, че се пита какво точно става.
— Лестър — нареди Кастило, — върви с полковник Мунц и настани дамата на една от задните седалки в самолета.
— Слушам, господине.
Докато минаваше покрай него, подполковник Алексеева попита Кастило къде отиват. Той не й отговори.
(Четири)
Управителят на луксозния курорт — облечен във фрак с раирани панталони — ги посрещна на входа, стисна ръката на Мунц, не обърна абсолютно никакво внимание на останалите и го поведе през фоайето, където десетки служители сменяха празничната коледна украса с новогодишна, към асансьорите и накрая ги въведе в апартамент на последния етаж.
— Ще ни свърши работа — кимна Мунц, след като разгледа четирите стаи. — Ще ми трябват ключове за всичките врати, разбира се.
Управителят му подаде връзка ключове.
— Лодката е на кея, полковник — поклони се той и излезе.
— Може ли да използвам банята? — попита Светлана.
Мунц посочи една от вратите.
— Чакай я пред вратата, Брадли — нареди Кастило. — Ако се опита да избяга, постарай се да не я застрелваш, но…
— Разбрах, господине.
Светлана не погледна Кастило, когато мина покрай него. Макс заситни след двамата. Кастило остави кутрето на пода и кученцето незабавно последва баща си към вратата на банята, след това вдигна крак до крака на малката масичка и направи локва на килима.
— Не мога да се начудя откъде се взе всичко това — ахна почти възхитен Чарли.
— Нали ще го вземеш със себе си? — полюбопитства Мунц.
Чарли кимна.
— Той е за Елена. За нея, за Сергей и Александър, но най-вече за нея.
Мунц кимна.
— Все си повтарям, че го правя, за да покажа, че съм свестен човек — обясни Кастило, — но все се питам дали не го правя заради Певснер.
— И аз харесвам децата — призна Мунц. — А ти си свестен човек, независимо дали си го признаваш или не.
Кастило го погледна мълчаливо.
„Ами какво ще стане с теб, Алфредо, ако попаднем на най-лошия сценарий?“
„Една хубава кръгла сума ще ти се отрази добре, ами после?“
Мунц отметна сакото назад и отдолу се показа кобур.
Кастило веднага се сети какво означава жестът, и поклати глава.
— Отивам с мир, а дори да ги взема, те ще бъдат много по-добре въоръжени от мен.
— Не се притеснявай за Мата Хари. Аз ще се оправя с нея — обеща Мунц, усмихна се и добави: — Ако аз не мога, Лестър ще се справи.
Кастило се изсмя.
„Тя вече се е сетила. Може и да е любопитна за Лестър, но е наясно, че умее да държи пистолета. Тя самата умее да се справя и много добре знае, че ако се опита да избяга, има голям шанс да я уцели тежкокалибрен куршум.“
„Освен това вече е наясно, че макар отначало успешно да ми завъртя главата, нещата са коренно променени. Вече се отказа да ме гледа жално и милно в очите.“
— Нали знаеш как да стигнеш до лодката? — попита Мунц.
— Качваш се в асансьора, натискаш копчето „Минус 2“, след това тръгваш по коридора.
— Сигурен ли си, че не искаш да дойда с теб?
— Напълно.
Кастило тръгна към вратата на банята, пое кутрето в ръце и подкани Макс:
— Хайде, Макс. — Кимна на Мунц и излезе от стаята.
Когато Кастило излезе на кея, чу тихото боботене на двигателя на лодката. Видя я едва когато стигна до мястото, където беше вързана.