— Апостол Павел го е казал за неомъжените и вдовиците — поправи я Ана.
— Вече ти казах, че наруших спогодбата. Не съм омъжена — заяви Светлана. — Когато видях моя Чарли за пръв път, вече се бях владяла в продължение на четири дълги, прекалено дълги, години. Трябва и ти да пробваш, Ана.
— Така няма да стигнем доникъде — отвърна Ана.
— Поне не се правим, че въпросът не съществува — каза Светлана.
— Просто предлагам да опиташ да… да се държиш прилично пред децата. Най-вече пред Елена. Тя помни Евгени.
— Последния път, когато е видяла Евгени, беше още в пелени. Няма да го познае, дори да дойде.
„Тогава ще стане наистина интересно.“
— Ще закусваме след половин час — предупреди Ана. — След това ще украсим новогодишната елха. — Погледна Кастило. — Благодаря ти, че прояви разбиране, приятелю Чарли. — След тези думи излезе.
Светлана изчака вратата да се затвори, скочи от леглото, отиде до вратата, заключи и се върна в леглото.
Плъзна ръка между краката му, стисна нежно члена му и усети незабавната реакция.
— Доволен ли си, мой Чарли, че не мога да се владея?
Преди да го завладеят по-еротични мисли, на Кастило му остана време да си каже: „И двете са предани на вярата. Как е възможно?“
(Две)
— Простете ми, че започнах закуската, без да ви дочакам — започна неискрено Александър Певснер. — Добре ли спахте?
— От години не съм спала толкова добре — призна Светлана, докато сядаше. След това попита: — Какво, за бога, ядете?
— Американски палачинки — отвърна Певснер. — Мислех, че на Чарли и ефрейтор Брадли ще им бъде приятно. Получават сиропа, като пускат кръвта на дърветата.
— Какво?
— Ти й кажи, нали си американец?
— Става въпрос за кленовия сироп, подполковник — обясни Брадли. — В кленовите дървета, типични за Северна Америка, има ги и в Канада, се слага нещо като канелка. Може да ги има и в други страни със сходен климат, но не знам. Когато през нощта температурите паднат под нула, а през деня се вдигнат, сокът започва да капе през канелката в контейнер. След това се вари, докато добие желаната гъстота.
— Сега вече знаеш — намеси се Кастило. — Благодаря ти, Брадли.
— Пак заповядайте, господине. Достатъчно точно ли беше обяснението, подполковник?
— Напълно — отвърна Светлана. Обърна се към прислужницата и заговори на испански: — Донесете ми, ако обичате, чисто кафе и някакъв сладкиш. Най-добре кроасан.
— Пробвай палачинка с дървесен сироп — предложи Кастило. — Живей опасно.
— Аз си мислех, че живея опасно — отвърна тя. — Но, добре. И за мен една, но малка.
Кастило се усмихна на Елена, която гушкаше кученцето.
— Как е безименният, миличка?
— Не спря да плаче, докато не го взех при мен в леглото — призна тя. След това млъкна. — Когато на сутринта се събудих, Макс се беше настанил при нас и не пусна прислужницата в стаята.
— Това животно е спало при теб? — попита слисаният й баща.
— И не позволи на Долорес да влезе, докато не му се разкрещях — обясни тя. — А пък кученцето вече си има име. Казва се Иван.
— Защо пък Иван? — полюбопитства майка й.
— Защото първото, което направи, когато го отнесох в стаята си, беше да се изпишка на пода. Заведох го отвън да си свърши работата, внесох го и щом го оставих на скута си… нали се сещате. Затова му казах, че е грозник, и оттам се взе Иван Грозни.
— Много подходящо — отвърна Кастило.
— Веднага след като закусим, ще украсим новогодишната елха — побърза да се намеси Ана. — Знаеш ли какво е това, Чарли?
— Не, но Лестър със сигурност знае. — Кастило посочи Брадли.
— Според мен, подполковник — започна Брадли, — това е руският вариант на коледна елха и е символ на Нова година, вместо на Коледа. Най-отгоре се слага звезда и се украсява с бонбони и дребни сладки. Дядо Мраз, нещо като руския Дядо Коледа и дъщеря му…
— Внучка — прекъсна го Певснер. — Снегурочка, внучката на Дед Мороз, е снежната принцеса.
— Благодаря за уточнението, господине — отвърна Брадли. — Не го знаех. Поправяйте ме, когато сбъркам.
— Справяш се чудесно, ефрейтор — похвали го Ана. — Продължавай. Съпругът ми повече няма да те прекъсва толкова невъзпитано.
Брадли кимна и продължи:
— Дядо Мраз и снежната принцеса разнасят подаръци за добрите деца и ги оставят под новогодишната елха. Те са като подаръците, които се оставят под коледната елха. Не знам друго, господине.
— Благодаря ти, Лестър — отвърна Кастило.
— Пак заповядайте, господине.
— Тъй като бях много добро момиче години наред — обади се Светлана, без да откъсва поглед от Ана, — а Дядо Мраз и Снегурочка знаят колко ми е било трудно, те ми донесоха подаръка по-рано. Снощи.