Кастило усети ръката й под масата.
— Какъв подарък, лельо Свет? — попита Елена.
— Обещах да не казвам; ако другите момичета разберат, ще започнат да ми завиждат. Имах нужда от този подарък. Затова ще се грижа добре за него.
Ана я наблюдаваше с безизразно лице.
— Докато Ана и децата украсяват елхата — намеси се бързо Певснер, сякаш се опитваше да прекъсне разговора, — искам да си поговоря с полковник Мунц и Чарли. И с теб, Светлана, освен ако не предпочиташ да украсяваш елхата.
— Вече ти казах, че получих подаръка си — отвърна тя и стисна доволно подаръка си. — Идвам с вас.
Прислужницата остави чиния с една палачинка пред Светлана и купчина с десет други и четири резена бекон пред Кастило.
Светлана го наблюдаваше как маже палачинките с масло и ги залива със сироп. Намаза и своята палачинка с масло, заля я с кленов сироп, след това отряза малка хапка и я лапна.
После се протегна към чинията на Чарли и си открадна две палачинки и два резена бекон.
Повика прислужницата.
— Ще ни донесете ли още?
(Три)
Янош беше в библиотеката, когато Певснер, Кастило, Мунц и Светлана влязоха, последвани от прислужница, която вкара количка със сребърен самовар, сребърен поднос за кафе и всичко необходимо.
Певснер зачака нетърпеливо тя да излезе, след това даде знак на Янош да подреди столовете в кръг около малка ниска масичка. Всички седнаха.
Янош сервира. Наля кафе на Кастило и Мунц, без да ги пита, посочи чая и кафето, без да откъсва очи от Светлана, и наля на двамата с Певснер чай.
— Тъй като обстоятелствата се промениха… — започна Алек. — Господи, дрънкам глупости — прекъсна се сам той, след това продължи: — Тъй като обстоятелствата се промениха, трябва да обсъдим някои въпроси.
— Ще започна с Янош. Свет, Янош защитава мен и семейството ми от години. Едва не загинахме заедно. Съвсем наскоро бях подмамен и едва не ме убиха в подземния гараж на „Шератон Пилар“ — близо до тайната квартира на Чарли — където подполковник Евгени Комогоров, когото познаваш, и неколцина от приятелите му се опитаха да ни убият. Янош беше тежко ранен. Хората на Чарли ни спасиха. Момчето, което преди малко изнесе лекцията за дървесния сироп и новогодишната елха, се погрижи за Комогоров.
Той посочи с пръст точно под окото.
— Застреля го от поне петнайсет метра с пистолета си. Брадли е много интересен младеж.
— Защо му е било на Комогоров да те елиминира? — попита Светлана. Очевидно не остана никак изненадана от уменията на Брадли.
— Ще стигнем и дотам. Остави ме да доразкажа. Така че, Свет, можеш да имаш пълно доверие на Янош.
Светлана кимна.
— Сега минавам на Алфредо. Малко съм засрамен — призна Певснер. — Той ме съветваше. Не става въпрос за бизнес, а как да изчезна в Аржентина, как да защитя Ана и децата, разбираш, нали? Отплатих му се за вярната служба по време, когато други ме предадоха, като заподозрях, че и Алфредо е един от тях. Оказа се, че Чарли преценява хората много по-добре от мен; знаеше, че Алфредо не е способен да извърши предателството, в което го подозирах. Освен това Чарли бе наясно на какво съм способен, когато някой застраши семейството ми, че вярвам в онова, което се казва в Стария завет, в Изход, „Око за око, зъб за зъб“ и че няма да обърна другата си буза. Чарли изпрати съпругата и децата на Алфредо при баба си в Щатите, за да ги защити от мен. А Алфредо започна работа при Чарли. Когато настъпи моментът, когато Алфредо имаше пълно основание да приложи казаното в Изход спрямо мен, той се позова на свети Матей и обърна другата си буза.
Мислите на Кастило течаха в съвсем друга посока. „Лекцията по теология на преподобния Певснер е много интересна — а Светлана попива всяка дума, сякаш носи от планината Синай божието слово, гравирано върху камък — но истината е, че ако Алфредо можеше да стреля, когато главорезите ти го преследваха, нямаше да се поколебае. После ти се усети, че той е свестен човек, и отзова лошите, а той не те ликвидира, защото първо: не обича да убива хора, освен ако не му се налага, и второ: защото щеше да предизвика много повече неприятности, отколкото спокойствие и задоволство.“
„Да не би да съм единственият езичник тук? Да не би Алфредо да е прикрит християнин?“
„Като добър християнин, Александър, аз ти прощавам. Върви и повече не съгрешавай.“
„Да не би това да е грехът, че съм се погледнал в огледалото? Само защото не вярвам на някои неща, които ми разправят в църквата не означава, че и Алфредо мисли като мен. А пък Светлана и Александър ми се струват напълно искрени и сериозни.“