„Господи, какво каза тя, когато разбра, че не съм много по християнските притчи?“
„Аз ще оправя тази работа, нали това каза?“
„Мили боже!“
— Алфредо, ще можеш ли да ми простиш? — попита Певснер.
— Разбира се — кимна Мунц. — Мислеше, че защитаваш семейството си, и знам как си се чувствал.
— Ще се върнеш ли да работиш за мен?
— Не.
— Ще ти дам каквато заплата пожелаеш.
— Много добре знаеш, че не става въпрос за пари. Не би трябвало да става въпрос за пари. Както и да е, вече не става. Сега работя за полковник Кастило.
— Има ли причина да не можеш да работиш и за двамата?
Мунц се изкиска.
— Има и ти я знаеш не по-зле от мен — отвърна Мунц, след това цитира, без да се замисли: — Свети Матей, глава шеста, стих двайсет и четири: „Никой не може да слугува на двама господари, защото или ще намрази единия, а ще обикне другия, или към единия ще се привърже, а другия ще презира. Не можете да слугувате на бога и на мамона.“ Това е библията на крал Джеймс. Няма голяма разлика между нея и вашата версия на светото писание.
„Направо да не повярваш.“
„Значи си гледал в огледалото, глупако!“
— Прав си, разбира се — съгласи се след малко Певснер. — Само че това създава малък проблем.
— Какъв? — изви вежди Мунц.
— Тъкмо се канех да накарам Янош да позвъни на всички и да им съобщи, че си се върнал и че говориш от мое име.
Мунц се замисли за миг.
— Стига подполковник Кастило да няма нищо против, идеята е добра.
— Защо реши така, Алфредо? — попита Чарли.
Певснер отговори вместо него:
— Преди резидентът в Буенос Айрес да научи, че си довел Дмитрий и Светлана тук, ще трябва да преместим Дмитрий в твоята обезопасена квартира. Кубинците вършат по-голямата част от работата му, причините са очевидни — вече видяхме доказателствата — и макар да не знаят голяма част от подробностите, кубинците са наясно, че американците най-вероятно си имат обезопасена квартира в кънтри клуб „Майерлинг“, а ако кубинците научат, научава и резидентът.
Мунц кимна в знак на съгласие.
„Научили са и в Централното разузнавателно управление и в най-скоро време ще хукнат да търсят Березовски и семейството му, а те знаят за Нуестра Пакеня Каза.“
— Къде да ги преместим? — попита Кастило. — Тук ли?
— Не — сряза го Мунц. — Алек и семейството му остават тук. Доколкото ми е известно, знае само, че Алек има къща в Барилоче, но няма представа коя.
— Повече от една ли имаш? — попита Кастило.
Певснер кимна.
— И още две, които са по-подходящи, намират се в Сан Мартин де лос Андрес, на няколко часа с кола и на четирийсет минути с хеликоптер — призна той. — Едната от тях е риболовна хижа. Когато не е сезонът на риболова, пускаме гости срещу малка такса. Те намират къщата за красива, романтична, отдалечена от всичко.
Мунц кимна доволно.
„Пак се появи думата «романтичен». Това да не би да се окаже намек, че преподобният Певснер одобрява греховната ни връзка? Мунц кима, но просто защото е съгласен, че мястото е подходящо за скривалище.“
— Има и още едно място в кънтри клуб „Буена Виста“ в „Пилар“, а също и къщата в „Поло енд Голф“ — уточни Мунц. — Сигурен съм, че кубинците държат под око голямата къща.
— Тя много ми липсва — призна Певснер и се обърна към Кастило. — Сега вече разбираш, Чарли, защо съветите на Мунц са ми необходими и защо да говори от мое име е не просто полезно, ами абсолютно задължително. Ще приемеш ли едно изключение на думите на свети Матей?
— Защо изобщо се колебаете? — обади се Светлана. — Всички сме…
— Той питаше мен — прекъсна я Кастило.
Тя го погледна, без да крие, че е ядосана, а не обидена.
— Нямам намерение да оспорвам думите на свети Матей — продължи Кастило. — Това добре ли е? Алфредо ще те съветва, ще говори от твое име, като се разберем още отсега, че има един-единствен господар и това съм аз.
— Че това се подразбира — обади се отново Светлана.
Кастило я погледна така, че да й подскаже, че започва да го дразни.
— Кажи, Алек — настоя той.
— Разбрахме се — потвърди Певснер.
— Добре, Алфредо, да чуем съвета ти.
— Веднага щом има как, ще прехвърлим полковник Березовски в малката къща в „Буена Виста“. За предпочитане в автомобил, който няма да привлече много внимание. Алек, къде е ванът за доставки на супермаркет „Кото“?
— В гаража — отвърна Певснер. — Янош?
— Там е, но акумулаторът може и да е паднал.
— Тогава звънни по телефона и поръчай да го заредят.
Янош кимна.
— Ако не стане — продължи Мунц, — Дарби ще уреди една от черните коли на посолството.