— Нали Дешамп и Дарби ще го придружат? — попита Кастило.
— Разбира се.
— Ами радио?
— Остави радиото на Дейвидсън — разпореди се Мунц. — Ако наблюдават Нуестра Пакеня Каза и забележат, че се изнасят прекалено много хора и раздвижването…
— Какво радио? — попита Светлана.
— Ако исках да ти кажа, досега да съм го направил — сряза я Кастило.
Певснер се разсмя.
— Този мъж е само за теб, Светлана — заяви той. — Изобщо не си в състояние да го стреснеш.
— Няма да е зле полковник Березовски да си поговори и с Алек, и със Светлана — прецени Кастило.
— Наистина — съгласи се Певснер. — И поради лични причини, и за да престане да разиграва Дарби и Дешамп.
— Ако наблюдават къщата на Чарли и тази, значи вече подслушват телефоните — заяви презрително Светлана.
— Благодаря ти, че ни светна по този въпрос, подполковник — озъби се за пореден път Кастило. След това притисна пръст към устните си. — Шшш!
Янош и Мунц потиснаха смеха си, но Певснер се изсмя гръмко.
— Янош, Брадли какво направи с радиото? — попита Кастило.
Янош посочи през прозореца.
— Сложи ли го вече? — изненада се Кастило.
— Още снощи, след като ти си легна.
— Върви да го доведеш, ако обичаш — помоли Кастило.
Янош излезе.
— Какво е това радио? — попита настоятелно Светлана.
— Нали попита веднъж — обади се Чарли.
— Аз съм подполковник от СВР! — сопна се гневно Светлана. — Няма да позволя да се държите с мен като с някоя глупава жена!
— Беше подполковник от СВР — поправи я грубо Певснер. — С държанието си доказа, че наистина си глупава жена.
— Това е между нас с Чарли. Не ти влиза в работата.
— Изобщо не разбирам какви ми ги говориш, Свет — продължи Певснер. — Исках да кажа, че само глупавите жени не умеят да се владеят, когато разберат, че не могат да направят нищо, за да променят онова, което ги е подразнило. А знам от личен опит, че когато приятелят ми Чарли реши да се майтапи с теб, най-доброто, което можеш да направиш, е да се усмихваш.
Ефрейтор Лестър Брадли влезе, за да донесе слушалки за радиото.
— Ако кажете, господине, ще прокарам и кабел за обезопасена връзка — предложи той. — Съмнявам се обаче, че в радиус от сто метра има прихващачи. Разбира се, кодиране „Клас едно“ е активирано. Според мен, господине, кабелът за обезопасена връзка не е необходим.
— Щом така си преценил, Лестър — съгласи се Кастило. — Преди да се свържеш с Дешамп… Предполагам, че си забелязал известна промяна в отношенията ни с подполковник Алексеева.
— Не съм, господине. Трябва ли да знам нещо?
— Позволете да се намеся — обади се Мунц.
— Не е нужно да питаш, Алфредо.
— Мислех си за онова, което каза Дейвидсън, когато изпрати Брадли в лагера на Делта във Форт Браг, за да го скриеш. Помниш ли какво каза той?
— Каза, че да се опитваш да скриеш Лестър в „Макол“, било все едно да скриеш жираф на поляната пред Белия дом.
Певснер се ухили.
— Аз ли съм жирафът? — попита подозрително Светлана.
Певснер постави пръст пред устните си, за да я накара да млъкне.
— Разбрах те — отвърна Кастило. — Да извадим всичко на светло. Не мога да обясня какво се случи между нас. Но е факт, че се случи. Дори не се чувствам виновен пред присъстващите и хората от нашия бранш, които ще приемат действията ми за адски глупави и — напълно основателно — като предателство и престъпно отклонение от задълженията ми, да не говорим, че поведението ми е напълно неприемливо за офицер и джентълмен. Накратко, ще се опитам да изпълня задълженията си, всъщност сигурен съм, че ще успея. Също така съм наясно, че не давам пет пари кой какво мисли, за мен е важно единствено онова, което Светлана мисли за мен.
— Милият ми Чарли — възкликна Светлана, скочи от стола и се хвърли да го целува.
— Очевидно другите ще разберат — продължи след малко той. — Колкото по-късно, толкова по-добре. Ще преминем по този мост, когато му дойде времето.
— Ако позволите, господине — обади се Брадли, — не съм видял нищо в отношението ви към подполковник Алексеева, нито пък в нейното към вас, което да намеква по някакъв начин за непристойно поведение.
— Същото мога да кажа и аз, Чарли — намеси се Мунц. — Нещо друго?
Кастило поклати глава.
— Лестър, свържи се с квартирата, ако обичаш, да викнат господин Дарби — нареди Мунц.
— Питах се кога ще се сетиш да звъннеш, шефче — прозвуча гласът на Едгар Дешамп трийсет секунди по-късно. — Приятелят ти, посланикът, те търсеше.
— Посланик Силвио ли? По дяволите. Какво иска?