Както и да е, в паралелни линии на глухите линии (бързо кажете тази скороговорка три пъти) имаше редици триетажни складове, в които се съхраняваха необходими, но не от тактическа важност неща, като двадесет и пет килограмови бидони с грес, както и други смазочни материали, огромни вани с подопочистващ материал за бетонните подове на хангарите, бали бодлива тел, огромни ролки със синджири за ограда — всичките механични играчки, необходими за поддържане на физическото благосъстояние на съоръжението.
На глухата линия изток/запад имаше още нещо. То беше кулокран — от онези, които се използват за прехвърляне на полуремаркета върху и от плоски платформи. Което и стана пред погледите ни точно сега.
Камионът спря успоредно на линията, точно под високия пет етажа кран. Влекачът откачи товара си и шофьорът разедини линиите за хидравликата, спирачките и електроинсталацията. След това двамата с помощника му закачиха четири огромни въжета към ремаркето, което нежно биде вдигнато и поставено върху удобно спрян вагон. Бих се паникьосал, ако това не беше единственият вагон на линията. Следователно той трябва да бъде закачен за влакова композиция, ако щеше да ходи някъде — а ние щяхме да стигнем до него много преди това.
Обадих се на колата на Док по радиото. Той докладва, че с останалите бяха следвали комбито, което паркирало в края на нещо, наречено А-път на пристанището на Тампа — едно от търговските пристанища в града, за което знаех, че се намира на около две и половина мили оттук по права линия, очертана от полета на пеликан.
Докато разговарях с Док, един малък локомотив започна да се приближава на заден ход от линията север/юг. Спря до вагона-платформа. Видях как натовареният вагон се помести при свиването на буферите му и закачането на тегличите. Натиснах бутона за излъчване и запитах:
— Има ли нещо интересно на котва при вас?
— Ами щом питаш, има половин дузина стари кораби за скариди — би трябвало да можеш да ги помиришеш оттам — и два хубави катера — осемнадесет-двадесет метра. Има и една красива яхта от клас „Хатерас“, спряна малко встрани от пристанището. Бих я дал за четвърт милион в брой.
Док започна да се хили. Казах му да спре — той не е от хилещата се порода. Затова стана сериозен.
— И също така има един тъпогъз снабдителен кораб — от онези, дето ги използвахме за учения по катерене на нефтени кули, когато двамата с теб бяхме много по-млади и от време на време успявахме да изчукаме по нещо.
Чукане-мукане. Щеше ми се да изкрещя бинго, защото имах всички карти.
— Дали е от онези снабдителни кораби, които се използват за носене на модули за кулите?
— Чакай малко…
Док направи достатъчно дълга пауза за внимателен оглед. Докато оглежда, позволете да ви обясня значението на въпроса си. Вижте, в наше време нефтените кули се правят на модули. На английски език това означава, че предварително подготвени секции — често с размерите на едно полуремарке — се откарват с кораб до кулата, вдигат се на борда й и се закрепват с болтове на място. Това позволява промяна на конфигурацията на кулата. Например една сондажна кула би имала две или три площадки с жилищни помещения на борда си, защото при сондаж са необходими повече хора, отколкото при изпомпването. Изпомпващите модули съдържат повече компютърно оборудване, отколкото хора, защото, след като кладенецът се пробие и пусне в действие, той може да се експлоатира от минимален екипаж и компютър.
— Хей, muta khallef — отговори Док, наричайки ме на арабски тъпо лайно. — Отговорът е положителен.
Не са много моментите в живота ми, приятели, когато едно и едно е равно точно на две. Имах страхотното предчувствие, че предстоеше един от тези моменти.
Гледах, докато локомотивът и вагонът отиваха на север през неохранявания жп портал. След това и ние понесохме задниците си, за да можем да наблюдаваме придвижването им към доковете на пристанището на Тампа, където преминаха през хладилните и транзитните навеси, пъхнаха се под мостовия кран за товарене на контейнери, откъдето нашето ремарке бе поставено нежно върху предната палуба на един анонимен на вид кораб. Съвсем както Док докладва, това беше точно от онези кораби, направени да снабдяват нефтените кули. Но имаше още. Името на кораба, „Хелън Г. Кели“, беше изписано с тридесетсантиметрови главни букви на голямата плоска кърма. Под името имаше центрирана една-единствена дума — „Галвестън“. „Галвестън“, както всички ние знаем, е нефтопреработвателен център. Но имаше и друго: на единствения комин на „Хелън Г. Кели“ беше изрисуван стилизиран сноп слама, върху чиято връзка се виждаше надписът „Паджар петролиъм“. Шибаният кораб принадлежеше на Л. К. Строхаус.