Значи оръжията се откарваха до нефтена кула, откъдето вероятно щяха да бъдат раздадени или продадени. Според мен това беше съвсем логично. Какво? Казвате, че сте объркани? Добре, нека ви обясня какво мислех.
Нефтените кули са изолирани. Разбира се, трудно е да стигнеш до тях. Но е и по-трудно да ги наблюдаваш, не е като някой склад в центъра на голям град. Освен това можеш да смесваш и подбираш оръжията — крадеш ги от Мичиган, Айова, Чикаго — и ги продаваш на танга от Флорида (или другаде). Такова престъпно деяние прави оръжията по-трудно проследими — или поне отначало.
Трябваше да проследим „Хелън Г. Кели“. Затова беше време да поработим с телефоните. Докато Уондър свързваше модема си към моя клетъчен телефон и маршрутираше обаждането през вила „Свирепия“, за да може да рови из „Интелинк“ незабелязано, аз набрах номера на Мъгс по другия телефон и започнах да чакам приветливото му ръмжене, за да му напомня, че беше обещал да ни представи на един жабок-водолаз с лодка.
15.
Тъй като щяхме да тръгнем на път към нефтодобивна кула в Мексиканския залив, може би трябва да ви кажа нещо за кулите. Добре — в този залив се срещат три вида нефтени кули. В относително плитки води ще видите полупотопяемите, които плават върху огромни понтони с формата на автомобилни гуми и се закрепват с помощта на огромни морски котви, вдигани и спускани с лебедка и въже. Има и повдигани на крик платформи — по-малки скелетни стоманени конструкции, чиято височина над нивото на водата може да се контролира чрез процедура, известна като — да, познахте — вдигане на крик. В по-дълбоките води или там, където теченията са опасни, съществуват фиксирани сондажни или нефтодобивни платформи — огромни кули от стомана и бетон, извисени на повече от тридесет метра над повърхността на водата и издигащи се от дълбочини от около триста метра.
Конкретните особености, разположението, жилищата и другите човешки удобства на платформите на различните фирми може да са различни, но конструкцията им, динамиката им, както и оборудването са повече или по-малко еднакви.
Скелетът на кулите — говоря за фиксирания тип платформа, защото те са най-често срещаните — е изработен от стоманени тръби и трегери в стоманобетонни пилони. Рамката подкрепя серия решеткови нива, на които се монтира сондажното, помпеното и складовото оборудване. Някои платформи са сондажни — те търсят нефт, като пускат дълги сонди в океанското дъно. Други са помпи — изтеглят нефт и под повърхността и го прехвърлят в монтирани на борда цистерни, а оттам — в морски танкери.
Нормално платформите имат две главни палуби, въпреки че съществува лабиринт от пътеки, мостчета и стълби между тях, както и различни терасовидни конструкции, стърчащи от основната рамка. Съществува и безбройно количество разнообразни цистерни, резервоари и стоманени кутии, както и различни нива на сондажните или нефтодобивни платформи, познати като „площадките“. Тези складове, тайни местенца, скривалища и объркани проходи правят превземането на нефтена кула — и тук ще използвам един свръхсекретен термин на тюлените от Военноморските сили — истинско потенциално многократно осиране.
Вижте, на десетина метра над водата се намира първото ниво. То се състои от редица взаимосвързани пътеки и решетки, на които са поставени помпите, сепараторните цистерни и контейнерите за съхранение. Там се съхраняват и купчини тридесетсантиметрови тръби, използвани да пренасят нефта от океанското дъно. На седем-осем метра по-нагоре и свързана с редица стълби и рампи лежи главната палуба.
Там ще намерите централна работна станция, в която е помещението за теглещо оборудване, или „кучкарника“, в който се помещават самите нефтени помпи. Има контролен модул, в който се намират офисите, клетъчните телефони и радиоапаратурата за изпращане на съобщения до сушата, както и метеорологично оборудване. Има един модул с помещения за екипажа, в който са столовата и стаята за почивка, както и мониторинговия модул с компютрите за контрол на операциите.
По периметъра на главната палуба са разположени серия кранове, използвани за вдигане на доставените материали на борда, места за закрепване на кораби, хеликоптерна площадка, както и дългият комин, от чиято дупка се изгаря природният газ, отделен от нефта с помощта на нефто-газовия сепараторен модул върху главната палуба.