Някои кули са по-големи. Някои имат огромни многоетажни сондажни приспособления, които вместват и сондажните компенсатори за движение — хидравлично-пневматичните устройства, които движат сондата нагоре-надолу, нагоре-надолу в ритъм с морето, за да остават тръбите неподвижни в сондажния отвор, докато всичко останало се движи. Полупотопяемите кули имат огромни понтони с формата на геврек с диаметър петнадесет-двадесет метра, които лежат на десет метра под повърхността и носят тежестта на платформата.
Тактическите действия, използвани при навлизане в платформените кули, отнемат тридесет страници от настоящия наръчник за военноморските операции. Но тъй като този документ е засекретен, мога да ви предам същността, като дефинирам стратегията просто като ПК/ЛС. Това означава, че вие или Плувате и се Катерите, или Летите и Скачате — или пък извършвате комбинация от двете.
Ако изберете варианта ПК, можете например да слезете от кораб на безопасно разстояние отвъд хоризонта и да се прехвърлите в по-малки лодки — марка „Зодиак“ или китоловни корабчета, — а след това да скочите в океана на осемстотин до хиляда метра от целта и да изминете оставащото разстояние с плуване. Стигнете ли кулата, вашият най-добър катерач се изкатерва по вертикалната скоба, докато стигне до надеждна позиция. След това закача и спуска стълба за пещерняци, и останалите ви стрелци се изкатерват на борда.
Това, което току-що описах, е малко по-трудно, отколкото звучи. Нека обясня защо.
Първо, стигането до кулата в малка лодка може да бъде проблем. Повечето пъти се подхожда нощем, за да не ви видят. В спокойни води няма проблеми. Но Мексиканският залив не е известен със спокойни води. Освен това вълните и движението на теченията там се различават от онези в Атлантическия или Тихия океан. Да, една буря в Атлантическия океан с двадесетметрови вълни може да е доста неприятна за бъбреците — да, още помня колко се кефих (думата кеф я използвам буквално в литературен похват, наречен ирония, бе, хора), когато „ТЮЛЕН-група 6“ провеждаше учения по превземане на нефтени кули през месец февруари на тридесет мили от брега на Вирджиния. А огромните десетметрови вълни на Тихия океан правят почти невъзможно преследването на кораби. Помните, че в „Свирепия 2, Червената клетка“ нашият самолет „C-130“ и гуменото ни пате почти свършиха горивото, преди да успеем да настигнем и проникнем в танкера-беглец на Грант Грифит с неговия товар от лоши момчета и откраднати ядрени ракети „Томахоук“. Не си спомняте? Ами тогава идете и купете шибаната книга незабавно. Още я допечатват.
Добре, а сега да се върнем към разказа си. Говорех за текущите събития. Е, люшкащите течения, които се срещат в Мексиканския залив, напомнят за онези страхотни приливи, които се виждат близо до брега в други морета. Значи тук не само бивате пляскани навън-навътре, но и наляво-надясно. Това полукръгово замайващо действие може да ви накара да загубите чувството си за посока, особено ако не виждате земя — а много от кулите са на повече от сто мили от брега.
Второ, качването на този първи човек по платформата може да бъде доста трудно. Скобите са хлъзгави. Теченията са измамни. Вълните ви удрят в стоманата и може да си счупите ръце, крака, а дори и гръбнака или врата по време на опитите за катерене. Дори и след като сте се изкачили и сте на позиция, трябва да се оправите с пещерняшката стълба — навитото на руло катерачно устройство от стомана и въжета, което сте понесли със себе си, за да направите нещата по-лесни за всички останали, — която е хлъзгава и тясна и върху чиито стъпала цинтарките ви се хлъзгат, душата ви потрепва и се изтърсвате по задник обратно във водата. Ако, разбира се, улучите вода, а не някоя бетонна колона.
Повярвайте ми, изкачвал съм стотина от тези гадни неща и всеки път е по-лошо от предишния. Разбира се, добрата новина беше, че се намираме в Мексиканския залив, а не в Северното море, където шибаните платформи са покрити с лед седем месеца от годината и докато се катерите, може да ви се обели кожата от ръцете.
Дотук с ПК. За ЛС има два варианта. Можете да се спуснете по въже от хеликоптер, който да се промъкне до платформата на нивото на водата и да се издигне, да се изравни и да ви пусне бързо. Или пък можете да направите СГВНО — скок от голяма височина с ниско отваряне на парашута — от самолет на седем хиляди метра височина и да се возите с плоския си парашут, като се формирате на около хиляда метра над платформата и се въртите като тирбушони през останалото разстояние във формация.