Камбузът бе малък, но функционален, въпреки че двамата с Док щяхме да се стесним доста, за да сготвим за единадесет души. Гроус беше натъпкал яхтата с човешки удобства. Имаше микровълнова печка, телевизор, а дори и компактдиск и дискове с най-големите шлагери на Монтовани. Най-хубавото от всичко бяха двата допълнителни хладилника, които той беше вградил в главната каюта и в които се събираха шест каси бира при постоянна температура от пет градуса.
Гроус, с вездесъщата кутия бира „Куърс“ в голямата си лапа, седеше като истински aristocratio в капитанския си стол и поддържаше разстояние от десет до петнадесет хиляди метра до снабдителния кораб пред нас, като напредваше или изоставаше с леки и бавни тласъци. Бяхме твърде малки, за да ни забележат, освен ако нямаха оборудване, каквото използват Военноморските сили или Бреговата охрана. Но пък те бяха достатъчно големи, за да можем ние да ги виждаме на модерния радар на Гроус.
Навигацията не представляваше проблем. Можехме да ги следим по картите си, като нанасяме курса им спрямо нашия и като използваме спътниковия целеуказател на Гроус заедно с радара. Гроус ни определи вахти — четири часа пост, осем часа почивка — точно както на боен кораб.
На какъвто всъщност се намирахме. По време на първата вахта работехме върху оборудването си, зареждахме пълнителите, нагласявахме заряди и импровизирани експлозивни устройства, почиствахме оръжието си и го предпазвахме от соления въздух. В края на краищата това бяха пистолети „Берета“ на американската армия, а не обичайните за нас „Хеклер и Кох“ и се нуждаеха от нежни и любещи грижи, за да не заядат в критичен момент. Ако бяха „Хеклер и Кох“, можехме да ги влачим цяла седмица зад кърмата, и пак да ги съсипем от стрелба, ако прокараме парцал през цевта им и използваме сухи патрони.
Докато Док беше на руля, а аз изпълнявах ролята на навигадател, Гроус и Пачия крак използваха част от алпинисткото въже и мрежата за риба тон, за да направят стълба. Всъщност тя приличаше по-скоро на онези мрежи, по които морските пехотинци се спускат в корабите, отколкото на стълба за потайно нападение. Но както вероятно вече сте чули от своите британски приятели, просякът няма право на избор.
Когато вахтата отново се смени, аз се опънах на възглавниците на задната палуба за дрямка в късния следобед. През полузатворените си клепачи гледах как Малката бира се набира по въжето към лодката, за да може да се просне соло в нея. Усмихнах се на неговата изобретателност. Човек трябва да си намери свое място на кораба — някъде, където да може да се скрие и да остави света назад. За някои това е арестът, за други — коридорите в носа или кърмата. В подводниците съм виждал как матросите се пъхат в ракетните тръби, за да търсят усамотение. Това не е игра. Службата на кораба е изпълнена със стресови, а понякога и трудни за психиката ситуации. Около теб винаги има хора. Никаква самостоятелност. Нито в тоалетната, нито в банята, нито дори в койката. Затова си намираш местенце, което си е само твое — лично, тихо местенце, където можеш да останеш сам с мислите си.
Излегнах се и напълних дробовете си с чудния солен морски въздух. Времето беше идеално — спокойно, вълните се движеха в наша посока, имаше лек източен вятър, доста слънце и високи облаци. Веднага след като загубихме от очи брега, свалих бинтовете от лицето си и метнах във водата шибания черен дроб. Изпитах страхотно усещане от слънцето върху кожата си. Затворих очи и сънувах тюленски сънища за студена бира и горещи жени.
Казвал ли съм ви колко вредна е кофа студена морска вода за един класически възбуден хуй по време на боен сън? Ако не съм, нека ви кажа — увяхващо е. Избърсах водата от очите си, изправих се и погледнах към Уондър и Алигатора — хилещите се престъпници, които се бяха промъкнали към мен и ме бяха измокрили добре.
Усмихнах се. В края на краищата и аз разбирам от шеги. Надявах се, че Алигатора също разбира. Защото го хванах за яката и колана, избутах го до парапета и го метнах зад борда. След това се обърнах към Уондър с поглед, в който се четеше мисълта за доброжелателно убийство.
Уондър не ме чака — освободи се от портфейла, часовника и очилата си за стрелба и скочи без увещаване. Падна във водата като топка. Талантлив човек е той. Изведнъж на кораба ДТГНМ беше дошло време за игра. Гадния, Чери и Док излетяха от главната кабина. Док крещеше: