ЯЛИЛПЛ едно е, че докато лошите искат да ме очистят, те трябва да го сторят тихо и/или насаме.
И сега, нежни читатели, след като сме подготвили сцената, позволете да ви водя със себе си и с хода на мисълта си, докато се наливахме с бира и преговаряхме нещата.
Първо, беше ни съвсем лесно да следим жертвата си по целия път от Мотаун до Тампа, нали? Искам да кажа, че мистър Мърфи го нямаше никакъв. Но мистър Мърфи, както знаем, е винаги наоколо. Хм-м-м-м.
Съвпадение? Случайност? Вие какво мислите?
Второ. Корабът „Хелън Г. Кели“, който бумтеше на петнадесет хиляди метра пред нас, беше странно тих. Гроус каза, че няма никакви разговори по радиото, а той следеше късите, дългите и средните вълни и целия спектър на УКВ и свръхвисоките честоти на своя дигитален и бръмбъзален радиоскенер, който хващаше полицейските честоти, военноморските, честотите на метеорологичните станции, та дори и тези на шибания духов оркестър, стига да духа с достатъчна честота.
Това беше много странно. В края на краищата от опит зная, че моряците са приказливи, особено ако радиоефирът до морския бряг е свободен, те обичат да размахват устни. Но не и тук. Хмм.
Съвпадение? Случайност? Вие какво мислите?
Трето. Помислете си кое е идеалното място да отстраните веднъж и завинаги този неприятен, засилващ се проблем, наименуван Марчинко. Имам предвид да го махнете. Да се отървете. Да го пратите на дъното. Да го елиминирате. Да го деасемблирате.
Ето три варианта за размисъл: Първи — натоварено междущатско шосе. Второ — центъра на претъпкан град. Трети — двеста мили навътре от морския бряг, на борда на нефтена кула, която познавате добре, а аз не познавам изобщо. Хм-м-м-м.
Съвпадение? Случайност? Вие какво мислите?
Да. Правилно. И аз мисля така.
17.
Влизането в бой винаги е имало особено значение за мен. Вижте, боят е това, за което истински вярвам, че съм роден — да ловя и убивам други хора. Но боят (точно както женитбата) е нещо, в което човек не трябва да навлиза лекомислено. Самата битка не е това, за което става дума. Битката е нечовешка, хаотична, кървава — безумна, мръсна работа. Битката е само средството. Целта — победата — е същността на боя. И затова плавахме на запад, неясната луна надзърташе през високите облаци над главите ни, а съзнанието ми се беше насочило към предстоящата мисия — и към всичко, което трябва да направя, за да бъде тя успешна. В края на краищата те, които и да са, бяха там, някъде, и ни приготвяха клопка. Целта им беше да ме убият.
Е, само фактът, че знаех това, ми даваше предимство.
В текущия полеви наръчник за специалните операции, издаден от СОКОМ във Военновъздушната база Макдил — това е библията на операциите, която се дава на тюленчетата и малките одеялоглавчета, за да научат какво военните очакват от тях, — думата „засада“ е дефинирана като (и цитирам точно): „Агресивни действия, обикновено започвани с изненада и по принцип предприемани от скрито място, които след одобрение от командната верига могат да се използват срещу подвижни и стационарни цели.“
Чували ли сте подобна така невероятно засукана глупост? Искам да кажа, че аз не бих могъл да измисля такива фъшкии, колкото и да ми се ще. Но ето какви безгръбначни, размътени идиотщини, приятели, се получават, когато шибаният ви полеви наръчник е написан от комисия путкогъзи лайнари и редактиран от някой проклет изповръщан моливодържател-бюрократ-апаратчик-мениджър, за когото убийство е мръсна дума, която би могла да обиди някого, а атаката е политически неприемливо деяние, извършвано от убийци. Ясен ли съм вече, или още, все още говоря по темата с нерешителни заобикалки?
Знаете ли, приятели, днешните тюлени са по-добре обучени, екипирани и образовани от които и да е бойци диверсанти в историята. Те са или поне повечето потенциални първокласни стрелци. И все пак общият боен дух на днешните тюлени е спаднал както никога досега. Знаете ли защо? Причината е в това, че ги наглеждат мениджъри, а не ги предвождат воини. О, имат доста спортни занимания. Имат beaocup човешки удобства. Преминават дузини чудесни, целящи откритост цикли на обучение по целия свят.
Но ако някога изпият една бира повече и ги прибере някой полицай натегач, и им направят проверка за алкохол, биват засипвани с куп лайна. Ако твърде често казват „мама му стара“ на публични места, биват засипвани с куп лайна. Ако са твърде шумни, твърде буйни и твърде много прилични на тюлени, биват засипвани с куп лайна. Най-висшата дума в речника на сегашните офицери е имидж. Обучението — реалистичното, опасно обучение, при което тюлените могат да бъдат убити, почти е quitter le droit chemin — което означава, че е изпаднало някъде по пътя.