Гроус отпи дълга глътка от бирата и сви лявата си ръка така, че татуираната на големия му бицепс синя хавайска танцьорка без горнище раздвижи бедра и изпъчи циците си.
Много приятно беше да го гледа човек колко се весели.
14:20. „Хелън Г. Кели“ се обърна право на север и намали скорост от седем на пет възла.
14:25. Пак зави на запад, като поддържаше стабилен курс по географска ширина 29,283.
15:35. Отново на север. Сега се отклони към група кули на 88,125 западна дължина и 29,283 северна ширина.
Вдигнахме осем възла и увеличихме чувствителността на радара. Досегашната плътна маса на екрана сега се раздели на отделни острови, оформени в груб полумесец по северозападна ос.
Свиках всички бойци. Оттук нататък нямаше да се виждат повече от трима души по едно и също време и всички щяхме да сме облечени с приличащи си дрехи. Тук важеше старото правило на сценичните режисьори: „Ако виждаш публиката, значи и публиката те вижда.“
15:54. Приближихме се на около четири и половина мили. Извадих телескопа на Гроус с двадесеткратно до шестдесеткратно увеличение, отидох на палубата, насочих го към „Хелън Г. Кели“ като старомоден пират и настроих фокуса. Различавах фигури по палубата му.
— Да изостанем малко — предложих на Гроус.
Той кимна в знак на съгласие и се отклонихме, като останахме на шест мили от групата платформи. Гроус спусна една котва, хвърли две въдици в морето за камуфлаж, разпъна един триножник на предната палуба и постави телескопа върху него.
Използвали ли сте телескоп с двадесеткратно до шестдесеткратно увеличение? Е, не е лесно. Образът е много, много тесен, когато проклетият бинокъл е разтегнат докрай. Достатъчно трудно е да не губиш картината, когато си на сушата. Тук, на яхтата, люлееща се върху еднометровите вълни и подскачаща нагоре-надолу, това беше по-скоро невъзможно. Отвих проклетото нещо от стойката му, направих се на Черната брада и започнах да наглеждам със зъркела си гадните разбойници, като обмислях различни начини да ги накарам да скочат при акулите, ха, ха, ха.
16:02. „Хелън Г. Кели“ се доближи до най-голямата кула — онази в най-горния край на месеца. Наближи от най-източната страна, където над водата се извисяваше огромен подемен кран.
Намалих видимостта на тридесеткратно увеличение и направих бърз оглед на палубата. Това беше сондажна кула, а не помпена станция и огромният й мачтов кран бе снабден с противоветрена стена на една трета от височината си, точно до кабинката на краниста. Върху нея пишеше „ПП-22“ с половинметрови букви. До надписа се виждаше същият пшеничен клас — емблемата на Л. К. Строхаус, какъвто имаше и траулерът на единствения си комин.
Започнах внимателно да разглеждам нещата — и разбрах, че работата ми нямаше да е лесна. Ако сте на съд на Военноморските сили или на Бреговата охрана и преминете покрай „ПП-22“ и бързо го огледате с бинокъла си, вероятно няма да забележите нищо особено или необичайно. На нея имаше всички неща, характерни за сондажните кули. Две моторни спасителни лодки за дванадесет души бяха окачени на висилки в североизточната страна. Складът за експлозивните материали беше изолиран — окачен на югоизточната част на трюма и защитен с противовзривна стена, която би насочила експлозиите право нагоре. Имаше два-три-четири крана, както и дълъг комин за изгаряне на газовете, разположен над водата откъм страната на кулата, която се намираше най-далеч от хеликоптерната площадка. Трябваше да присвия око, за да успея да забележа синьо-белия пламък в следобедното небе. Вероятно през нощта той се виждаше от няколко мили разстояние. На една преградна стена до хеликоптерната площадка имаше баскетболен кош. Имаше и стая за спускане на водолази — вратата й носеше универсалния бял квадратен флаг, разделен диагонално на две от червена линия, който означаваше, че има спуснат водолаз. Дори и тук стените на един от модулите за обработка на нефта бяха изписани със спрей.
Но имаше и неща, от които козината на врата ми настръхна — неща, които се бях научил да търся дори и при най-бегъл оглед. Например повечето нефтени кули имат една радиомачта. Тази имаше три. Имаше и свръхвисокочестотна антена, както и малка чиния, която можеше да представлява спътников приемник с директно излъчване или спътникова комуникационна антена, способна да осигурява комуникационна връзка. Имаше и две радарни кулички, както и една въртяща се антена.
Забелязах също, че модулните групи са изградени сигурно и има доста голямо пространство за водене на отбранителни действия. Вижте, повечето кули имат множество кътчета и пролуки. Това затруднява превземането им. Но също позволява добра защита на нападателя. А тази кула беше разработена за отбрана. Между различните нива имаше съвсем малко стълби и долните им краища бяха открити — без никаква защита, — докато в горните им краища имаше големи свободни пространства за отбрана.