Простото и същевременно интригуващо предизвикателство пред нас беше да постигнем целта си, преди да сме измрели до един.
В 10:20 западният вятър стана южен и по-силен. Към 13:00 духаше с двадесет и пет мили в час и вдигаше вълни по метър и двадесет, които ни блъскаха неприятно. За мое голямо облекчение вятърът утихна към 16:45, точно когато започнахме сериозната подготовка. Слънцето трябваше да залезе в 19:52, а луната беше записана да изгрее в 20:15 — добър прозорец, въпреки че три четвърти луната ме тревожеше. Проблемът с лунната светлина бе решен донякъде от високите облаци, които вятърът докара в ранния следобед. Положението се запази, независимо от ветровете, които започнаха да духат малко след 19:00 — час и половина преди нашия преход до мястото на десанта.
Планът, който измислих, беше прост като ЦЕЛУВКА. Щяхме да тръгнем от закотвената на четири мили яхта — двадесетминутен скок през открити води до кулите. Първата група в лодката щеше да включва мен, Уондър, Док, Чери и Алигатора. Пачия крак щеше да служи като кърмчия. Трябваше да ни остави на шестстотин метра източно от кулата — което беше „най-сляпата“ им страна — и щяхме да се доближим с плуване, подпомогнати от течението. Стигнехме ли под целта си, закачаме се за пилоните, докато Чери се изкатерва и провесва нашата импровизирана стълба. След това щяхме да се изкатерим, да се скрием сред гредите и да чакаме втория товар стрелци. Щяхме да поддържаме радиовръзка. Гроус трябваше да играе нощен наблюдател с телескопа и устройството за нощно виждане. Нямаше да може да ни забелязва така добре, както би ни виждал снайперист, но и това беше по-добре от нищо. Когато всичките десет души се съберем заедно, щяхме да си проправим път нагоре, да прескочим парапета и да превземем кулата.
Очевидно никой не си беше направил труда да обясни на мистър Мърфи нашия страхотен план, защото той се яви със собствен план и ни го наложи. О, тръгването ни беше страхотно. Но не бяхме изминали и миля и половина от яхтата, когато вятърът се измести от юг и задуха срещу нас от запад, като донесе и неочакван проливен дъжд. Това означаваше, че трябва да плуваме срещу течението, което си е невъзможна работа. Един плувец не може да издържи на течение с повече от около един възел. Освен това бяхме изправени и пред пориви на вятъра със скорост от двадесет и пет мили в час, които ни отнасяха настрани.
Дали това беше проблем? И още как. Вижте, ние се намирахме в една малка — да се чете мъ-нич-ка — лодка. Нямахме отправни точки, по които да отчитаме позициите си спрямо добре осветената кула, станала неясна заради проливния дъжд. Спътниковият целеуказател се намираше в безопасност на борда на яхтата на две мили зад кърмата ни в тъмното. Е, имахме компаси и пасивния маяк на Следствената служба на Военноморските сили. С тяхна помощ Малката бира правеше мъртви изчисления на курса ни спрямо кулата, докато останалите от нас изхвърляха водата, която сега преливаше през борда на претоварения ни „Зодиак“.
Мъртви изчисления, питате. Мъртвите изчисления, приятели, са начин за придвижване, когато няма друга възможност за определяне на пътя. Наричат се мъртви, защото, ако сбъркаш в изчисленията, ще умреш.
Ние знаехме накъде сочеше компасът ни, когато тръгнахме от яхтата. Сега Малката бира се опитваше да ни държи право по този курс, като го коригира заради вятъра и вълните. Проблемът, разбира се, беше в това, че нямахме никаква представа накъде вървим. Дъждът се засили. Бяхме съвсем мокри — сигурно тук, на вятъра, беше по-студено, отколкото във водата. Но нямах намерение да проверявам това — все още не.
Прекарахме още шестнадесет минути блъскане в „Зодиака“, когато Гроус наруши радиомълчанието:
— Задници такива, много сте се отдалечили от курса — изръмжа той. — На около две мили източно сте от целта си.
Бях мокър и измръзнал. А сега бях и на две мили встрани от курса. Откъде ли го знаеше?
— Защото ви гледам, тъпаци такива, през проклетия си бинокъл за нощно виждане, лайномозъчни тънкохуести идиоти. През пет минути ви гледам как подскачате като някаква шибана коркова тапа. Досега си мислех, че извършвате тактическа маневра, но разбрах, че сте се осрали. Не сте ли се учили на навигация, грозни лайнари такива?
Точно над главата ми светна една огромна крушка. Измъкнах от жилетката си инфрачервена пръчковидна лампа марка „Циалум“ от жилетката си, наведох се, за да я включа, а след това се изправих, вдигнал я над главата си и опитвайки се да запазя равновесие в подскачащата и нагоре и настрани надуваема лодка.