Наблюдавах как Чери нагласи петдесетметровото леко въже за катерене, с което беше плувал. Той имаше най-тежката работа тази вечер. Трябваше, като се изкатери като маймуна нагоре по мократа, хлъзгава стомана, да застане на удобна позиция, да спусне въжето, да изтегли мрежата и да я върже така, че да можем всички да се качим.
Направих му знак с вдигнат палец. Той ме поздрави със среден пръст, насочен към небето, и безмълвно раздвижи устни, сякаш казва „Нищо работа.“
Знаех, че лъже. Казах му го и той отново ми показа среден пръст. След това се залови за работа. Бавно се покачи по стоманената греда до мястото, където се намираше Док, като се придвижваше между две вълни, за да не бъде отнесен от стоманената греда. Свали бойната си жилетка, която Док закачи към своята. Катеренето щеше да бъде достатъчно трудно. А с бойната жилетка — невъзможно. Чери си остави единствено колана с пистолета и ножа. Преметна въжето по диагонал през рамо, изплува до един стръмно извисен стоманен прът с диаметър десет сантиметра, който се намираше на три метра встрани, и се изтегли от водата, за да се качи върху него.
Катеренето не е лесна работа. Стоманата е мокра и следователно хлъзгава. Повърхността, по която можеш да се закрепиш, е много малка и затова човек е принуден да се задържа към нея с ръцете и бедрата си и да се изкачва на малки, болезнени, изгарящи мускулите интервали.
Помните ли как като дете сте се опитвали да се катерите по тръбата в местната противопожарна команда? Първият метър биваше лесен. След това винаги идваше умората и неумолимо се спускахте към земята. Тук важаха същите елементи. Само че в случая Чери трябваше да се бори и с дъжда и вятъра, и факта, че е мокър и изморен, а и с мисълта, че тук някъде имаше хора, които искаха той да е мъртъв.
През изминалия ден беше разработил курса си. Прекара часове над телескопа, като наблюдаваше кулата и си водеше бележки. Затова знаеше точно накъде е тръгнал и как да стигне дотам. Маршрутът не представляваше проблем. Но имаше други пречки — неосезаеми пречки. Може би времето. Или стресът на бойните условия. Коефициентът на свиваемост на ануса е нещо, което никога не трябва да се пренебрегва, дори от онези от нас, които са били в такива условия много пъти и преди.
Придвижваше се нагоре — половин, един, един и половина, два метра над повърхността. Всеки сантиметър му струваше усилия — познаваше се по лицето му. Но той беше решен да не позволява на шибаната кула да му надвие. Щеше да се справи.
И го направи — просто със силата на волята и мускулите си — и най-после се качи на последния от диагонално разположените елементи. Той представляваше цилиндрична тръба с диаметър около десетина сантиметра и се намираше на десетина метра над водата. Чери се придвижваше решително — сега се намираше почти на ръка разстояние от целта си — един малък корниз на два метра под решетката на първото ниво, където можеше да се настани, да си поеме дъх и след това да спусне въжето за останалите.
Намираше се точно над Док и Алигатора, когато шибаният вятър смени посоката си — като гледах как го удари, трябва да е бил рязък хоризонтален порив поне с четиридесет мили в час. Поривът блъсна Чери напреко по цялото тяло и наруши равновесието му. Той се залюля и стисна тръбата с пръсти и стъпала, почти успя да се захване, изплъзна се отново, претърколи се надолу, изпусна се и падна.
С разширени очи и размахани ръце отскочи от гредата на два метра над Док, като я удари с рамо. Сигурно щеше да се прекърши на две, но ударът беше отслабен от въжето, навито около рамото му, както и от мрежата. Въпреки това се чу болезнен, тъп звук. След това Чери и мрежата изчезнаха под бълбукащата вода.
Док и Алигатора протегнаха ръце едновременно. Незабавно се гмурнаха след приятеля си и почти се задушиха от собствените си въжета. Аз вече бях стиснал ножа в ръка. Срязах въжето си, прибрах ножа и се спуснах към мястото, където потъна Чери. Уондър ме последва, теглейки въжето след себе си.
Спускането нямаше да представлява проблем — екипировката ми тежеше. Но плуването? Нямах плавници — носех единствено очилата, — а изминаването на двадесетте метра, където потъна Чери, щеше да бъде трудно. Инстинктивно знаех, че ще бъде по-добре, ако се придвижвам под водата. С тласък се спуснах под повърхността и загребах към мястото, където смятах, че ще го намеря.