— Няма пулс — каза на себе си той. От друг джоб извади втори непромокаем плик. Отвори го и извади малко тънко фенерче. Внимателно вдигна клепачите на Чери и светна към тях. Изключи го и го прибра в джоба си.
— Мама му стара.
Изтърколи се във водата.
— Дик, качи се горе и притискай раменете му. Но не си играй с врата му.
Направих, както ми заповяда.
Док се премести с ръце надолу по гредата, изтегли се на половин метър по-надолу от тялото на Чери и се качи обратно. Разтвори краката му, отвори бойната му блуза и започна да масажира сърцето му, за да го съживи.
— Едно, две, три, четири, пет…
Натискаше гръдния му кош и отброяваше ритмично, като се клатеше напред-назад.
— Дик, давай. Какво чакаш, мама му стара — кимна към лицето на Чери той.
Аз се наведох, като внимавах да не разместя яката около врата му, отворих устата му, стиснах носа му и вдишах въздух в дробовете му. Пет натискания на гърдите. Едно вдишване. Пет натискания. Едно вдишване. Пет натискания. Едно вдишване.
Продължихме по този начин половин час без резултати. Док поклати глава.
— Мъртъв е, Дик.
Не исках да се предавам.
— Давай…
Док насочи лъча на тънкото като молив фенерче в празните очи на Чери.
— Хайде, Дик, погледни внимателно. Свършил е.
Прокарах ръка по изпотеното си лице и се изтърколих във водата, за да се охладя от яростта, която кипеше вътре в мен. След това взех въжето от Уондър. Внимателно завързахме Чери към гредата. Докато го връзвахме, гледах лицата на своите стрелци. Нямаха грешка. Решимостта да победят беше осезаема. Тази вечер нямаше да вземат пленници — разбрах го по израженията на лицата им. Уондър постави дясната си ръка върху гърдите на Чери за сбогом. Алигатора и Док направиха същото. Направих го и аз. Не казвахме нищо. Не беше необходимо. Знаехме какво трябва да правим.
22:54. Алигатора се изкачи догоре, за да постави мрежата. Не му харесваше, но го направи. Аз започвах да се нервирам и нямах намерение да чакам втората група от лодката — исках да се кача горе и да се подготвя за действие. Затова избрах доброволно неговия задник да се качи горе. Наблюдавахме от водата как се набираше нагоре по гредата, премина по диагоналната опора и се изкачи по вертикалната. Изпотен и нервен, стигна до рафта, към който беше се стремил Чери, завърза въжето, спусна го и изтегли мрежата нагоре.
Катеренето беше трудно. Уондър тръгна първи, след това Док и накрая аз. Бях разрязал мрежата, за да освободя тялото на Чери и сега тя бе значително по-слаба. Затова, вместо да се катерят, те трябваше да се повдигат нагоре ръка след ръка, търсейки с краката си всевъзможни опори. Но яростта им ги водеше нагоре, сантиметър по сантиметър, изпълнени с болка.
Останах във водата. Исках да използвам радиото, но нямах намерение да го правя горе на кулата, където можеше да ме подслушва всеки. Докладвах ситуацията на Гроус — той не остана доволен от новините — и поисках той също да ми докладва. Каза, че лодката се движи насам и че той ще чака.
След това дойде моят ред да се катеря. Мразя катеренето. Аз съм едър, пълен майкоосквернител и ми е необходимо известно усилие, за да изтегля килограмите си нагоре по въжена стълба. Когато пристигнах на мостчето на десетина метра над водата, бях физически изтощен, емоционално изстискан, умствено изчерпан и изпитвах болка във всеки един от проклетите си крайници. Дори шибаните кожички на ноктите ме боляха.
23:42. Гадния, Пачия крак и Малката бира се изкачиха по импровизираната стълба. Видели бяха тялото на Чери и по мрачните им лица разбрах, че искат отмъщение. И щяхме да го получим. Това е пътят на Воина.
Позволете да отделя една минутка тук, за да обясня за пътя на Воина. От старозаветните ханаански воини до спартанците, римските центуриони, японските самураи и до моето поколение тюлени всички истински Воини са имали две общи основни качества.
Да, Воините имат дълбоко вкоренена нужда да побеждават. Да, трябва да са вещи по въпросите на смъртта. И да, трябва да са готови да умрат — сами със себе си и с целия свой свят. Тези качества са може би най-очевидните.
Но Воинството не стига само до под повърхността на кожата или до под повърхността на победата. Това е кодекс, начин на мислене, който определя начина на живот. Това е уникалният начин, който наследявате и съотнасяте към света около себе си, който отделя Воина от всеки друг.
Всички Воини имат тихо, недоизказано, но в същото време дълбоко чувство за морал. Всички Воини са верни на себе си и на своето чувство за чест, независимо от последствията за личността или професията им. Воините никога не почиват: те постоянно търсят начини да подобряват способностите си и да разширяват мисълта си. Воините винаги разчитат на себе си за своето оцеляване или продължаване до края независимо от шансовете.