Предпазливо се спуснах надолу, докато стъпих стабилно на металната решетка. С помощта на сигнали обясних ситуацията на Уондър. Не трябваше да обяснявам какво трябваше да правим. След това, като облегнах гръб на стоманената стена на каротажния възел, съвсем внимателно поставих автомата си на платформата. Нямахме заглушители и не възнамерявах да дам да се разбере, че сме наблизо — още не.
Уондър внимателно положи автомата си на палубата, потупа щангата в колана си, показа ми среден пръст и започна да се придвижва наляво, за да отиде зад нинджа две, като остане извън зрителната линия на нинджа едно.
Докато Уондър отиваше натам, аз се вдигнах с връхчетата на пръстите си обратно върху каротажния възел, докато носът ми се показа над покрива. Изтеглих се сантиметър по сантиметър. Какво да ви кажа за шибаната умора. Опитайте се да направите същото някога, когато носите мокри бойни дрехи, тежка бойна жилетка и току-що сте се изкачили по десетметровата мрежа и мокра стоманена тръба от бушуващото море.
Най-после се изкачих върху каротажния възел. Но не можех да почивам. Трябваше да извадя ножа си от калъфката и съвсем б-а-в-н-о да се придвижа напред към гърба на нинджа номер едно.
Помните ли, когато ви обяснявах методите за засада? Е, изглежда, бяхме се натъкнали на тилова охранна позиция. Проблемът — за тях — беше, че очакваха да се покажем от един тесен канал между модулните стоманени кутии. Но вместо това аз и Уондър инстинктивно бяхме минали през задната врата — прехвърлихме се през перилата и увиснали на ръце, бяхме се промъкнали по острата решетка на палубата. Да, чувствах се зле. Да, ръцете ме боляха ужасно, особено след като не носех ръкавици, но добрата новина беше, че сме заобиколили всички очевидни места, на които лошичките бяха направили засадата си, и сега идвахме към контролния модул през задната врата.
Когато се придвижвате към позиция като тази, го правите на етапи от по сантиметър. Мускулите ви горят. Всяко ваше действие се умножава по десет. Стори ми се, че е изминал цял час, за да пропълзя един метър от първоначалното си място, за да стигна до удобно за нападение разстояние, въпреки че реално беше изминала не повече от минута. Не може да се бавите повече, защото в такава близост човек издава вибрации и кучият син ще ги усети, ще се обърне и ще очисти задника ви.
Този път извадих късмет — хванах го изотзад, без да ме усети, и успях да покрия с длан носа и устата му. В занаята на убийците съществуват редица така наречени високопродуктивни цели, когато нападате с нож откъм тила. Най-напред са тилните и шийните нерви, които се намират там, където се свързват тилната кост на черепа с първия шиен прешлен. С едносрични или още по-къси думи искам да кажа, че става дума за основата на черепухата. Ефективни са и подключичните артерии — огромни кръвни тела, започващи от горната част на сърцето, които пренасят основната част от кръвта за ръцете. Те започват от сърцето, правят кръг над дробовете и могат да бъдат достигнати чрез удар в посока надолу през онази мека, триъгълна зона между врата и лопатките. Има и вътрешна, и външна сънна артерия, които също се намират в зоната на врата. (Те могат да бъдат атакувани чрез добрия стар метод на ножовидната пръчка и моркова.)
Сега онези от вас, на които им прилошава лесно, могат да пропуснат следващите три-четири параграфа. За останалите нека поговорим малко за смъртта, причинена от острие, като започнем с известното в Холивуд срязване на гърлото.
Първият ми ръководен принцип по тази тема винаги е бил, че е по-добре да се срежат сънната артерия и шийната вена отстрани — острието на ножа се забива с режещия ръб напред и се реже в посока от вас навън, — отколкото да режете врата с острие, насочено към вас, както често виждате да се прави във филмите.
Нека обясня защо. Като забиете острието в страната на врата на своя опонент, вие не само ще срежете неговата шийна вена, но и кръвта веднага ще попадне в дихателната му тръба, от което ще му е по-трудно да извика и да вдигне тревога. Освен това, ако режете назад през предната част на гърлото му, ще получите в резултат доста кръв, пръскаща се във всички посоки.
За разлика от холивудските филми срязването на човешко гърло не е бързо и чисто нещо. Предната част на гърлото е жилава — там има много сухожилия, а да не говорим за стерноклейдомастоидния и трапецовидния мускул, които се срязват по-трудно, отколкото се произнасят. Тук говорим за жилави тъкани, хора. Затова, ако нямате нож с назъбено острие — всъщност Рой Боъм взимаше своята щанга, зачислена от американското правителство, и нарязваше зъби по нея, преди да отиде и причини смърт чрез острие на врага си, — вашият нож сигурно няма да влезе достатъчно дълбоко и гадно, за да свърши работа.