Повярвайте, бил съм там и мога да ви кажа от личен опит, че трябват доста усилия да срежеш човешко гърло отпред назад. А ако просто разрежете врата, без да прережете вратната вена и сънната артерия, само ще разярите опонента си. Друго нещо, за което трябва да помислите, е, че кръвта вони, ако е в големи количества и ако върху вас попадне кръв, ще воните и така враговете ви ще знаят, че сте наблизо. Майната ви.
Кръвта е и хлъзгава — ако ви опръска, може да загубите хватката си върху ножа, както и върху жертвата си, която ще изпълзи встрани от вас и ще нададе „силен вик“, както казваше Шекспир. Отново майната ви. Следователно разумно е да оставите колкото е възможно повече от кръвта вътре в тялото на лошия.
Затова нападението с поражение на подключечната вена върши толкова добра работа. С едната ръка спирате притока на въздух за лошия, а след това забивате ножа в подключечната област, като добре го развъртате, за да можете да срежете артериите и вените. След това прониквате надолу, покрай белите дробове, като разкъсвате по пътя си към сърцето. Ако острието ви е достатъчно дълго, а моето беше точно такова, ще срежете аортата и ще предизвикате смъртоносно нараняване, като повечето от кръвта ще си остане в тялото.
Сега, тъй като задникът пред мен лежеше по корем, трябваше да направя така, че да го стисна както трябва, преди да пронижа неговия subclavian. Шумът от дъжда и водата помагаха да прикрия придвижването си. Всъщност забеляза ме, чак когато свих ръка около гърлото му, стиснах носа и устата му и забих острието, дебело един сантиметър и дълго двадесет, чак до бъбреците.
Това привлече вниманието му. Пое си въздух — само че нямаше какво да поеме, защото бях стиснал устата и носа му. Но направи точно това, което исках — изтърколи се встрани от мен. Това ми помогна да го натисна още и да застана така, че да мога да извадя ножа от гърба му и да го настаня в областта на раменете.
Малък проблем, хора. Ударът в подключечната област изисква движение надолу. Това означава, че трябва да промените захвата си като за удар в бъбреците.
Вижте, когато го наръгах в бъбреците, аз държах острието на ножа напред с палец и показалец около дръжката до предпазителя. Сега трябваше да го прехвърля така, че да мога да го хвана като за намушкване с острието надолу.
Казах ли, че не носех ръкавици? Казах ли, че пръстите ме боляха и бяха сковани?
Не се извинявам, а само пояснявам, че докато завъртах ножа в дясната си ръка (лявата ми запушваше устата на мистър нинджа номер едно), ножът изпадна и се приземи върху сандъка, при което мистър нинджа, който се бореше по някаква абсурдна причина, сякаш от това зависеше животът му, ритна шибания нож и той падна от сандъка.
Добрата новина беше, че загубата на ножа освободи дясната ми ръка, която аз незабавно положих върху гърлото му и правех адски усилия да строша адамовата му ябълка, хранопровода и всяко друго нещо, около което можех да стисна болните си словашки пръсти.
Лежахме и се търкаляхме натам-насам в продължение на няколко секунди. Но аз съм едър майкоосквернител и бях по-бесен от него, и успях да го ударя с ръка по лицето няколко пъти, а това се оказа достатъчно, за да се отпусне. Строших врата му, за да съм сигурен, че няма да ни създава нови неприятности, претърколих се по гръб и се опитах да спра да се вълнувам.
Уондър ме потупа по коляното. Погледнах надолу. Държеше ножа ми за острието и ми го подаде без нито дума, но с поглед, пълен с такова неодобрение, че ми напомни за първия път, когато свещениците ме бяха хванали да правя онова мръсно нещо, което според тях гарантираше, че ще имам косми по рунтавите си длани.
Свих рамене. Уондър, който изобщо не търпи изпускането на всякакви оръжия, ме поздрави с един пръст, след което даде сигнала „аз си свърших работата чисто, а ти свърши своята калпаво, както обикновено, и нека се махаме оттук, заднико“.
Кой бях аз, че да оспорвам подобна мъдрост? Проверих моя труп за разузнавателни данни (очевидно Уондър беше свършил с претърсването на своя труп, защото ме наблюдаваше нетърпеливо) и като не намерих нищо, вдигнах автомата си и тръгнах.