Уондър протегна ръка над мен, хвана горната дръжка и дръпна люка.
— Давай…
Аз влязох през вратата. Вероятно най-трудното нещо при подобни влизания е да се преборите с тунелното виждане при преминаване през вратата. Ако гледате така, ще видите само едно нещо. Ще се фиксирате върху него, ще отидете към него и ще го убиете. Което е добре. Само че, разбира се, в стаята има втора или трета, или четвърта опасност, в който случай ще е време да ви го натаковат, защото задникът ви вече ще е умрял, когато се досетите, че сте се осрали.
Огледах стаята. Независимо колко пъти сте правили това реално, цялата последователност винаги е като един танц — една смъртоносна поредица от танцови движения, заснети на бавен кадър. Пространство. Слабо осветление. Не гледай като в тунел. Използвай периферното си зрение. Влез вътре, за да може да влезе и Уондър. Очи наляво и надясно. Продължавай да се движиш. Дишай. Завърти се наляво. Движение откъм девет часа. Виждане, прицелване, огън. Дишай. Погледни наляво-надясно-наляво. Дишай. Движение — два часа. Виждане, прицелване, огън. Дишай. Продължавай да се движиш. Претърколи се наляво. Използвай стената за защита. Периферно зрение. Уондър се търкаля надясно. Автоматът му стреля — кррр-кррр. Не говори. Не е нужно. Дишай. Цел откъм единадесет и половина. Дясната му ръка вдига пистолет. Другата ръка на целта е обхванала торба с нещо на височината на гърдите. Стреляй през торбата — не. Може да са експлозиви. Неутрализирай предполагаемата опасност. Стреляй ниско. Изстрелът в слабините го събаря. Торбата пада. Дишай. Вторият изстрел в гърдите на задника го елиминира завинаги. Периферно зрение. Дишай. Уондър сега е в другия край на залата. И аз се придвижвам към задната стена. Дишай.
— Чисто — викаше Уондър. Цялата последователност беше отнела шест секунди реално време. За това време убихме четирима.
Отговорих като ехо „Чисто“, за да знае, че и аз съм добре.
След това отидох да видя какво имаше в плика. Гранати? Часовников механизъм? Детонатор? Радиоапарат, който не сме смълчали?
Задникът, когото убих, беше си заминал — е, майната му. Беше пуснал торбата, когато го улучих в слабините, но връвта й все още стоеше стегната около китката му, а мъртвата му длан стискаше крайчеца й.
Стъпих върху китката му, което освободи дланта, ритнах торбата настрани, наведох се и я вдигнах. Това беше камуфлажна брезентова чанта с размерите на меко дипломатическо куфарче.
Отворих катарамите и погледнах вътре.
— Посрани Боже!
Уондър се приближи и надникна над рамото ми.
— Какво има, мамицата му?
Стиснал чантата, аз седнах на палубата. Уондър внимателно я взе от ръцете ми, разгледа я и подсвирна от удивление. Кучият син, когото убих, беше стискал чанта за полкови офицер химик. Този офицер е лекар, който прави необходимото да получиш необходимата защита срещу химически вещества — газове, нервнопаралитични вещества, като зарин, табун и „SRQ-4“. Прави се по следния начин: инжектират ви догоре с атропин, след това ви дават малка доза от всяко нервнопаралитично вещество, за да ви направят устойчив. Процесът е досущ както при холерата, жълтата треска, тифа и тифусните инжекции — дават ви малка контролирана доза от болестта заедно със защитното лекарство, и сте имунизиран.
Та какво исках да кажа? Исках да кажа следното: за малко не бях стрелял в шибаната торбичка с хубави нещица, което би счупило някое от двадесетината малки шишенца с табун. Това би довело до изпускането на безцветна течност без мирис в атмосферата на контролния модул и аз щях да умра в разстояние на, о, две-три секунди. Също и Уондър. Тук имаше достатъчно табун за пет метра̀ като токийското. Не трябва много. Една капчица е достатъчна, за да убие много, може би стотици хора.
Сега, ако това си имаше добра страна, то вероятно тя се криеше във факта, че след като чантата беше за офицер химик, нервнопаралитичното вещество е разредено. В края на краищата не е желателно да убивате собствените си бойци. Затова табунът, използван от офицерите химици, се разрежда с вода. Пак си беше смъртоносен — ако по мен покапеше малко, щях да се гътна. Но можеше да се носи безопасно — стига да не стреляш в него.
— Дръж това шибано нещо — казах на Уондър. — Може би ще намерим върху кого да го използваме — например добрия стар Л. К. Строхаус.