Добре, да се върнем към проблема, който ни занимаваше в момента. Имаше и неоспорими доказателства, че нелегалните групи получаваха подкрепа и оборудване. С други думи инструментите, с които да се върши работата, или принцип за престъплението номер две — средството.
Искате онова доказателство? Да се върнем отново в Кий Уест. Там видях с очите си, че АДАМ използват оръжия, които са на въоръжение в момента и са откраднати от дузина различни места. Въпросът беше следният: как нелегални групи като АДАМ се сдобиваха с играчките си.
Е, когато двамата с Уондър си играхме с компютъра във вила „Свирепия“, бяхме открили едно забележително съвпадение: практически всеки път, когато Л. К. Строхаус изнасяше реч в голям град, в близост с който се съхраняваше оръжие на американското правителство, част от това оръжие биваше откраднато. Окончателно доказателство? Дъг беше присъствал на сцената в Ипсиланти — даже беше убил Джони Кул, за да прикрие следите си. Сега бяхме открили и метода им на разпределяне на оръжията — смесване и съчетаване, — което правеха оттук, в Мексиканския залив.
Накрая беше и принцип номер три — възможността. Точно той не съвпадаше със закономерността. Но нали изключенията доказват правилото? Разбира се.
АДАМ бяха получили първокласна разузнавателна информация. Знаеха разписанието на министъра на Военноморските сили. И как бяха получили тази добре пазена информация? Предполагах, че са я получили от Л. К. Строхаус. Грешах. Най-малко един човек от група АДАМ, Т. Д. Кейпъл, имаше достъп до националната компютърна мрежа на военната полиция. Тази мрежа беше свързана с дузина други, сред които фигурираше и Следствената служба на Военноморските сили. Разписанието на министъра на Военноморските сили не беше секретно. Но не беше и разгласявано пред обществеността. Намираше се обаче в компютъра на Следствената служба на Военноморските сили. Знаех това, защото Уондър ми беше взел едно копие.
Сега, след като бях пояснил всичките тези неща, нека добавя и още някои фактори. Първият фактор беше начинът, по който Л. К. Строхаус гледаше на Америка. Неговото виждане — от известно време не бях чувал по-параноично гледище — започваше с нещо, което звучеше като гражданска война срещу правителството, обявена от групи като АДАМ и Зулуските гангстери и всичко помежду им.
Това също беше логично. Вижте, сред по-параноичните ненормални социопатични личности съществува следният сценарий за заговор: правителството тайно въоръжава младежки банди и вътрешни терористи, за да ги използва като ударни войски и пушечно месо, за да могат да обявят война на „истинските“ американци.
Л. К. провеждаше истинска операция под фалшиво знаме. Какво е това, питате? Това е стар разузнавачески термин, който означава, че караш агента си да мисли, че си например от КГБ, а си от ЦРУ Затова той, верен комунист, смята, че краде тайни от своето правителство, за да помогне на Съветската мечка, а през цялото време храни американския орел.
Е, Л. К. до голяма степен вършеше същото. Той продаваше фалшивия си патриотизъм на масите, а в същото време крадеше собственост на американското правителство и го даваше на АДАМ, от една страна, и на Зулуските гангстери, от друга. Кучият син разиграваше двата края срещу това, което се намираше в средата. Според мен това го правеше истински ГЛПТНП — грозен лайнян параноик и танго, незаслужаващо прошка.
Освен това е известно, че лудите са склонни да се концентрират около годишнините. Атентатът в Оклахома например беше проведен на 19 април, годишнината от провала на ФБР в Уейко. Сега бързо се приближавахме към годишнината от атентата в Оклахома (двоен удар, ако се сещате накъде бия и ако простите шегата ми). А от отчетите в „ПП-22“ се разбираше, че са раздадени голям брой смъртоносни играчки през изминалите десет седмици.
Инстинктите ми казваха, че един часовник, или по-скоро цял куп бомби със закъснители отброяват секундите.
Накарах Уондър да включи компютъра. Извлече всичко, с което разполагахме: унищожените файлове на ФБР, информацията, която Свещеника ни беше дал. Добави имена, дати, места и доставки от „ПП-22“. След това си поигра на гадаене с една сложна програма от тип електронна таблица.