Отговорите, които получи, бяха направо плашещи. Вече имах някои точни местонахождения. Свързах се с Мъгс по телефона и му казах резултатите.
Първата му реакция беше: „Копеле.“ След това започна да мисли като старшина. След петнадесетминутно стискане на челюсти беше съставил план. Вече беше активирал мрежата си. Сега тя щеше да работи и в извънработно време. Дори беше разрешил проблема със сигурността. Имаше няколко стари жабоци-водолази, които поддържаха връзки с местните полицейски служби по цялата страна. Мъгс щеше да ги накара да поработят. Знаехме, че Л. К. е забил нокти във федералните агенции и министерствата. Затова щяхме да стоим настрани от тях, да разчитаме на контактите на Мъгс със стари водолази и да заобиколим системата. Хареса ми — още веднъж щях да премина през задната врата.
Мъгс ми каза, че му трябват два дни, за да приготви нещата. Този срок ми се стори добър и затова му казах да действа, след което изключих телефона.
Двамата с Уондър отново си поиграхме с компютъра, като разлистихме стотици файлове и документи. След това пуснахме програмата „Троянски кон“ — онази, която Уондър беше написал, за да прехваща пароли — и я прегледахме, за да видим дали някой не играе същата игра като мен.
Да, някой я играеше. Уондър проследи връзката. Фактите бяха толкова очевидни, колкото е и дебелият ми словашки путешки задник — някой там, отвън, ни следеше. Виждаше се по запитванията — запитвания, които дублираха моите собствени търсения. Една парола стърчеше като прословутия измръзнал рибарски хуй. О, паролата беше дигитализирана, бръмбазирана и разбъркана като омлет. Но златната програма на Уондър я сведе до думите, написани от първоначалния потребител. Тези букви бяха ГРНБВМ. Същите, които се намираха пред кабинета на Свещеника.
Кучият син не само ме следеше — той беше успял дори да сложи ръка върху всяко късче информация, с което разполагах и аз. Това означаваше, че Свещеника знае, че Л. К. Строхаус е напълно мръсен, както го знаех и аз. В такъв случай защо, мамицата му, искаше стабилни факти?
Нека му позволим да се съмнява, приятели. Може би чакаше аз да разреша едната тайна, която все още не успявах да проумея: метода, който Л. К. щеше да използва, за да стартира всичко — да задвижи своята побъркана революция. Л. К. не можеше да използва сателитна комуникация — няма достатъчно хора с такива комуникации, за да е реалистично. Телефаксна мрежа? Не — има твърде, много начини за прехващане и объркване на факсове. Ние бяхме прегледали кулата от горе до долу. Нямаше бележници с шифри, нямаше графици — всъщност имаше съвсем малко книжа. И, разбира се, нищо, което можеше да бъде изпратено като кодирано съобщение на сто или хиляда групи наведнъж, без да се оставят някакви лесно различими следи.
— О, да, има — мрачно каза Уондър, като опипваше телефонната жица, свързана към модема. — То е точно пред лицето ти.
Погледнах го неразбиращо.
— „Интернет“ — отговори той. — Л. К. може да използва „Интернет“. — Има стотици бюлетини за ненормални — ти видя някои от тях. Той може да използва всеки един. Трябва само да излъчи съобщение по световната мрежа или пък просто да излъчи едно съобщение по електронната поща до някоя група откачени, които използват мрежата. Пък и няма как да бъде спрян.
Никога не ми казвайте, че няма начин нещо да се направи, защото аз ще намеря начин да свърша проклетата работа. Резултатът е, че няма да се проваля.
— Да ти го начукам — казах. — Няма нищо невъзможно. — Почесах се по лицето. — Хайде да помислим за простите като целувка неща.
— Добре — съгласи се Уондър. — Кое е най-простото разрешение, за което можем да се досетим?
— Да се отървем от проблема при източника му. Да убием Л. К.
Главата на Уондър се залюля по типичния негов запазен начин — наляво-надясно-наляво, надясно-наляво-надясно.
— О, това наистина би решило проблема — каза той със злокобна усмивка.
Не трябваше да го търсим дълго. Кучият син беше шибан егоцентричен маниак и едно просто претърсване на базата данни „Нексъс“ показа, че Л. К. е казал на един политически репортер от „Лос Анджелис таймс“ само преди два дни, че планира — и нека цитирам дословно за вас, приятели — „едно стратегическо събиране на известни специалисти по политическите въпроси в моето място в пустинята, докато определя вариантите за изборите пред себе си“. Превод: заминаваше в ранчо „Мираж“, за да даде ход на заговора си, и не искаше да го тревожат.