Ако не сте, достатъчно е да кажа, че факсът просто откача — всичките му проклети светлинки и индикатори и съобщения за грешка започват да мигат едновременно като някакви проклети коледни лампи. И това става, когато изпратеният материал не е кодиран. Ако изпратите кодиран материал на машина, която не може да разкодира, то получавате незабавно претоварване.
Е, това можехме да го направим тук. Трябваше само (!) да присъединим предавателя към телефонните линии на хасиендата и да изпратим дълъг залп от кодирани високоскоростни съобщения в имението. Резултатът ли? Както би казал Гроус: „Кукуригу!“
Когато модемите, телефаксите и телефоните гръмнат, хората на Л. К. ще повикат специалист да ги поправи. Ние ще пресрещнем фургона и ще го вземем на заем. Пачия крак щеше да заеме униформата на шофьора и неговата идентификационна карта, да се представи за синьор специалист и да вкара фургона в комплекса, където ще „поправи“ телефоните — добавяйки няколко хубави нещица, за да позволи достъп на Уондър.
Ние с Док щяхме да се скрием във фургона (не напомня ли това за онзи вид развлечения, от които според свещениците ще ми поникнат косми по дланите?) и ще се промъкнем през охранителната мрежа на хасиендата. Щяхме да се измъкнем по време на проверката на телефоните и да намерим прикритие.
Веднага след като линиите бъдат оправени, Уондър и неговият верен лаптоп „Големия байт“ щяха да проведат собствена операция по прокрадване и надничане. Те щяха да проникнат в системата на хасиендата по електронен път и да присвоят записите й. След това Уондър ще остави един приятен и смъртоносен компютърен вирус. След като източи всичката уместна информация, той ще ми даде сигнал по радиото и двамата с Док ще отидем на лов. Ще намерим Л. К., ще го очистим и след това ще се измъкнем, без да оставяме никакви следи. Шансовете ни с Док бяха, о, двадесет и пет до тридесет срещу едно, но в края на краищата ние сме тюлени и подобни шансове просто изравняват нещата на игрището.
Освен това планът беше толкова прост, че трябваше да успее.
Изпратих Уондър да намери местния магазин на „Рейдио шак“, където той пристигнал бездиханен шест минути преди да затворят за вечерта. Купил три транзисторни телефона (опитни свинчета, които да гръмнем), всяка книга на склад със схеми на телефонни разпределителни кутии, дузина назъбени щипки, две макари телефонен кабел, две ролки екраниран кабел, две дузини тънки като карфици щифтове, както и чифт разделители на един до дванадесет телефонни сигнала. Най-хубавото беше, че от дъното на найлоновата торбичка извади телефон и куп клеми. От тях направи слушалка и микрофон за моето радио с помощта на поялник за пет долара, чифт островърхи пинцети и менгеме, което се завива към масата с винт. Бог да го благослови това момче.
Докато Уондър събираше компонентите, Пачия крак зареди батериите за предавателя и компютъра, направи проверка на оръжията и разгледа книгите със схемите на телефоните. Трябваше да „говори“ на телефонски език, защото щеше да играе ролята на специалиста по телефоните.
А аз? Аз отидох с колата до Палм Дезерт, намерих монетен телефон, набрах номера на Свещеника и въведох кодовете.
Той се обади бързо, с напрегнат и разтревожен глас:
— Дик…
Аз бях много невъзмутим.
— Генерале…
— Можеш ли да ми кажеш какво става?
Да, можех — донякъде. Но най-напред трябваше да обсъдим други неща, обясних. Например фалшивото обвинение в убийство. Исках то да изчезне.
— Казах ти, че не мога да направя нищо за това, докато не намериш солидни доказателства за кражбата на оръжие — каза той.
— Глупости.
— Какво? — Това го накара да подскочи.
— Казах глупости. Ти вече имаш всичките шибани доказателства за кражбата на оръжие, от които се нуждаеш. Знаеш го, аз също го знам и затова нека спрем с лайнарщините и да се договорим.
Опита се да се развика, както правят генералите — пълни с гняв и възмущение. Не приемах такива неща.
— Виж какво, кучи сине, аз загубих един от хората си, вършейки мръсната ти работа. А сега имам пълен склад с оръжие и тълпа танга и ако искаш да ги получиш, с удоволствие ще направим сделка. Ако не, то има половин дузина местни полицейски управления, които с удоволствие биха искали да ги приберат.