Сега вероятно сте скептично настроени. Питате как Уондър може да извърши всичко това така лесно. Отговорът е двустранен. Първо, Уондър знае как да прави подобни лайна. Правил го е в Ирак, когато ходи там под маската на инспектор по ядрените оръжия от ООН. Но има втори, по-основен момент, който трябва да се обсъди тук. Той е, че повечето хора не инсталират никакви защити на персоналните си компютри. Помните ли как влязохме в кабинета на Грант Грифит в „Свирепия 2, Червената клетка“? Помните ли какво намерихме? Точно така — всичките му инкриминиращи файлове. Без никаква защита или код.
Има и още. Ако оставите компютъра си включен и ако към него е свързан модем, компютърът ви може да бъде разбит като яйце — с една ръка.
След като приключихме за момента с партизанската си кибервойна, понесохме онези си работи към хълмовете. Уондър носеше импровизираните си комуникационни средства в чанта. Оставихме камиона под билото на платото и изминахме около миля и половина пеша в тъмното, като се движехме в единична колона по банкета на пътя.
Лампите в имението още светеха, когато наближихме оградата. Пачия крак и Док изостанаха. Двамата с Уондър пропълзяхме напред, като се придвижвахме възможно най-бавно и усърдно от един телефонен стълб до другия, мъкнейки куфара за спътникова комуникация, преносимия компютър и торбата с играчки на Уондър. Достатъчно е да кажа, че пътуването не беше приятно. Куфарът беше обемист — и ставаше все по-тежък, докато се движехме напред, като използвахме редките храсти и камъни отстрани на пътя, за да крием силуетите си. Накрая, след половинчасово мъкнене, теглене и натъртване, стигнахме стълба, от който телефонните линии изчезваха в земята.
Изпълзяхме до него и легнахме на земята задъхани. Позволете да ви кажа, че това е много по-лесно да се опише, отколкото да се извърши. Както и да е, съвсем до земята се намираше сива пластмасова съединителна кутия. Телефонните кабели, обшити в тръба, преминаваха от върха на стълба към тази кутия. Работейки бързо, Уондър извади една кръстата отвертка и сне капака на кутията.
Изпсува тихо.
— Светни малко.
Изтърколих се настрани, внимавайки да не строша компютъра в чантата, включих минипрожектора с червено стъкло и го надвесих над рамото му. Уондър го стисна в зъби като фас и се захвана за работа. Виждах, че капакът на кутията, който Уондър свали, разкриваше втора кутия в първата. Запечатана беше с онзи вид болтове, които не могат да бъдат снети, без да останат издайнически сигнали.
Той поклати глава.
— По дяволите.
— Какво предлагаш?
Сви рамене, измъкна черното лостче от отвертката и се ухили.
— Майната му, Дик, хуй такъв. Аз викам да действаме.
Това беше логично. Ако поставим капака както трябва, може би никой няма да забележи. Показах му вдигнат палец и той се захвана за работа.
Отвори капака вътре в кутията. Вътре лъчът от фенерчето разкри десет двойки кабели. Уондър извади апарата за разделяне на сигнали. Към него беше нагласил дванадесет пробни контактни щифта, прикачени към еднометрови екранирани кабели. Задната страна на апарата беше нагласена така, че да приема телефонен съединителен проводник, който от своя страна да се свързва към предавателния извод на куфарчето за сателитна комуникация.
— Добре, ще наглася щифтовете.
Уондър стисна прожектора в зъби и се протегна. Взе контактните щифтове и двойка след двойка ги закачи един след друг за линиите. След това изпълзя до мястото, където се бях свил аз.
— Компютъра.
Отворих ципа на чантата и му подадох лаптоп-компютъра. Той свърза един сериен кабел към извода му, съедини го към серийния извод на уреда за сателитна комуникация и го закрепи надеждно и включи компютъра. След това се оправи с комуникационната програма.
Данните от компютъра щяха да преминат през уреда за сателитна комуникация, където щяха да се кодират. След това, като съберат достатъчно енергия, ще преминат по линията през щифтовете в телефонните линии на хасиендата и щяхме да стигнем до незабавно претоварване, водещо до изгърмели телефони. Достатъчно рано беше, за да успеем да се измъкнем и никой да не забележи нищо нередно до по-късно, когато разберат, че телефоните им са изтелетаковани.
Уондър си поигра с клавишите.