Председателят го сряза:
— Според мен вие не желаете да знаете нищо, контраадмирал. Вие как смятате, генерал-майор Харингтън?
Свещеника поклати глава.
— Според мен контраадмирал Прескът не трябва да се ангажира с подробности по новото назначение на полковник Марчинко, сър. Вероятно има по-важни задачи пред себе си, отколкото да се занимава с бюрократични дреболии, произтичащи от настоящия кабинет. — Усмихна се. — Прав ли съм, контраадмирале?
— Ами, н-н-не… — започна Пинки.
С възхищение установих, че не е загубил способността си да заеква. Има неща, които никога не се променят, и това беше едно от тях.
Генерал Барет прекъсна Пинки:
— Не е необходимо да се занимавате с дреболии. Напълно сте прав, генерал-майор Харингтън.
Председателят замълча и прониза Пинки със зловещ поглед. Задникът му със задник изглеждаше като някакъв шибан заек в светлината на фарове.
Горната устна на председателя на Обединеното командване се повдигна злобно и тялото му се наведе към Пинки.
— Искам да кажа, контраадмирал Прескът, че вие няма да се пречкате. Няма да споменавате нищо за това. Ще третирате този въпрос като секретен. Всъщност, контраадмирал Прескът, изглеждате малко уморен. Може би сега имате чудесна възможност да заведете семейството си на почивка. Някъде, където няма телефони и телефакси.
— Н-но… — започна Пинки.
— Излизай в шибан отпуск — нареди Гъни Барет. — Ако не го сториш и ако се пречкаш при това назначение на полковник Марчинко, ще съжаляваш много, много.
Рязко поздрави Пинки.
— Това е всичко, контраадмирал Прескът. — Завъртя стола си настрани и продължи: — Свободен сте.
7.
След като бях се отървал от Пинки за следващия месец, събрах бойците си и Свещеника ни отведе в кабинета си в Разузнавателното управление към Министерството на отбраната на САЩ, за да се заемем с писмената работа. Имаше кабинет на ъгъла на четиринадесетия етаж с панорамен изглед върху цялата столица, от Католическия университет и река Анакостия на изток до Капитолийския хълм, Белия дом и мемориалите. Вдясно от вратата, където нормално се поставят номерът на стаята и табелката с името на отдела, се намираше малка синя табелка, на която с бели букви пишеше „ГРНБВМ“.
Когато попитах какво значи това, Свещеника съвсем сериозно отговори:
— Гледай си работата и не се бъркай в моята.
Вратите бяха оборудвани с електронни цифрови ключалки с анализатори на пръстовите отпечатъци. Човек можеше да проникне в тях, ако имаше компютър, дигитално правилни фалшиви длани с отпечатъци с правилна телесна температура, както и два часа без прекъсване, за да си играе с циферблата. След това забелязах сензорите по пода, пасивните монитори и топлинните детектори. Въпреки че няма нищо невъзможно, реших, че влизането в кабинета на Свещеника би било неприятна, много неприятна задача.
Вътре се качихме по три стъпала в същинския му кабинет, което означаваше, че подът беше изолиран и имаше монтирана вакуумна въздушна междина, за да не може кабинетът да се подслушва. Огледах се небрежно наоколо и забелязах, че прозорците имаха тройни стъкла с бели звукови тръби между двете външни крила за осуетяване на електронни средства за подслушване. Подобни пердета съм виждал и преди — в една стая-мехур, обезопасена срещу подслушване, в американското посолство в Москва. Изработени бяха от тъкан от века на космонавтиката, благодарение на което не можеше да се проникне с инфрачервени и лазерни лъчи. Бях впечатлен. Независимо от луксозната външност, ние седяхме в модерна осигурена срещу подслушване стая, пред която ССРС в Пентагона — акронимът означава Специални Секретни Разузнавателни Средства — изглеждаха несигурни като сито.
Свещеника седна зад бюрото си, провери съобщенията и разгледа половин дузина страници, пристигнали по секретния факс. Посочи малкото, удобно канапе до отсрещната стена, двата фотьойла, както и четирите метални стола с прави облегалки, поставени до вратата.
— Кафе?
— Да.
Натисна един бутон на телефона два пъти бързо, направи пауза, след което повтори сигнала. Тридесет секунди по-късно влезе един капитан от Военновъздушните сили. Носеше голям поднос с единадесет синьо-бели чаши с надпис „Разузнавателно управление към Министерството на отбраната на САЩ“, единадесет лъжици, кана с кафе, купа захар и кана мляко. Постави подноса на масичката пред мен, наля на Свещеника една чаша, допълни я с мляко, разбърка я три пъти, сложи я нежно на античната португалска поставка, която лежеше дясно на борд върху генералското бюро, след което се оттегли ефективно и тихо като истински английски иконом. Бог да благослови хората от военновъздухарските сили, в края на краищата и те стават за нещо.