През изминалите петнадесет години Малката бира беше като допълнение към шантавия Пиколо Мийд. Пик е високия кльощав тип, когото един старшина без чувство за хумор назначил като втори човек в двойка плувци с Малката бира по време на основното обучение по подводна диверсия за тюлени. Е, старшината да върви на майната си, защото оттогава са неразделни.
Гризача е още едно тюленче. Служил е в „ТЮЛЕН-група 1“ и „ТЮЛЕН-група 2“, СТВ (Съд за транспортиране на водолази) група 1 и в специалната корабна ескадра по време на войната в Персийския залив. Гризача е старши муфтаджия — страхотен при това, — чиито командири, изглежда, никога не оценяваха неговата… непочтителност. Е, непочтителността е качество, което търся у хората си, затова от времето на „Зелената група“ е все с мен. Всъщност позволете да се отклоня за една-две минутки, за да мога да ви кажа защо избирам хората, които избирам.
Кръстникът на всички тюлени Рой Боъм ми казваше, че предпочита да набира хората си предимно от корабния карцер.
— Виж какво, заднико — ръмжеше обичливо той, — ако можеш да мотивираш човек, когото другите наричат неудачник, той ще те последва до ада и обратно, стига да му кажеш. Не е ли това типът мъж и воин, който искаш до себе си?
Приех напътствията му присърце. Досега съм се придържал предимно към този начин на мислене и той ми е вършил добра работа. Когато сформирам части — правил съм го три пъти през кариерата си с „ТЮЛЕН-група 6“, „Червената клетка“ и „Специална група «Блу»“, — не търся хора, които искат да я карат по устав. Търся типове с малко престъпни наклонности в сърцето, хора, които мислят сами и желаят да поемат рискове и да търпят последствията тихо, ако аз или те се осерем.
Каква, в края на краищата, е работата на един тюлен? Тя е, ако се замисли човек, да изтребва, да унищожава, да изтрива от лицето на земята, да убива, осакатява и премахва. Да, ние се прокрадваме натам-насам. Да, ние разузнаваме пристанища и проправяме пътя за морски десанти. Да, ние откриваме цели, събираме разузнавателна информация и проверяваме танкери за контрабандна стока. Но това не е целта на съществуването ни. Ние сме създадени от Рой Боъм като воини от партизански тип, които могат да нанасят удари от морето, земята или въздуха, за да парират подбудените от комунистите размирици, пред които беше изправен президентът Джон Кенеди в началото на шестдесетте години. Създадени да бъдем воини убийци и като такива ще стоим или ще паднем.
В наше време на тюлените им се случва рядко да бъдат воини. Всъщност най-често ги използват като продължение на Държавния департамент, за да учат хаитянските полицаи на учтивост, да показват на салвадорците как да правят пътни блокади, без да убиват никого, да тичат след контрабандисти на кокаин в Перу и Боливия или да обучават професионална президентска охрана в Турция или Индонезия. Мамка му, в Турция дори бяха ги изтеглили от обучението на охраната, за да помагат да изравят жертви на земетресение.
Е, според мен, ако желаете да обучавате полицаи в Сан Салвадор, запишете се в Агенцията за международно развитие. Ако искате да гоните контрабандисти на кокаин из Андите, подайте молба в Агенцията за борба с наркотиците. А ако ви се ще да се разгърнете като спасителни работници, станете бойскаути, по дяволите.
Когато създадох „ТЮЛЕН-група 6“ и въведох (бих казал с викове и крясъци) специалните бойни действия в света на антитероризма, аз отново последвах заръката на Рой Боъм. Потърсих хора, които могат да стрелят и да убиват, без да питат: „Може ли?“ Затова, вместо да набирам способните „Уставняци на годината“, които ми предлагаха, аз разрових купчини доклади за пригодност на бойците и листа за оценка, докато намерих неуправляемите — злобните, гадни бойци-плячкаджии-изнасилвачи-крадци-пиромани, за които знаех, че ще свършат работа независимо от последствията и ще ме последват и в ада, ако ги поведа натам. И познайте какво стана — били сме на няколко места, в сравнение с които адът май не е никак лош. Но свършихме работа. И се върнахме здрави. Край на проповедта.
Шепард Алигатора беше едно от малкото изключения от практиката ми да набирам боклуци. Но пък той влезе в групите през задната врата. Бивш член на групата за работа със специални оръжия към кабинета на шерифа в Броуърд, Флорида, на когото му писнало да се занимава с наркотици и да барикадира улици. Затова се записал във Военноморските сили на двадесет и пет години и премина базовото обучение за диверсант на тридесет — а това е възраст като за библейски пророк, в случай че не знаете — и си проправи път до нас, напрягайки до краен предел побеляващите си от старост топки. Той е подстриган по войнишки, строен и гаден майкоосквернител-копелдак — един от онези задници с по-малко от 1 процент телесни мазнини — и обича своя HK MP5K-PDW (което е автомат за лична отбрана „Хеклер и Кох MP5K“, 9-милиметров, за вас, ревностни поддръжници на идеята за разоръжаване) повече от всичко освен своята ОНБ „Милър“, или Оригинална Наливна Бира, — както и всичките дами, до които могат да стигнат опипващите и галещите му длани. А пък и доста го бива в тази работа — не, не, говоря за автомата му. Господи, що за мръсно подсъзнание имате вие, читателите.