Вместо удар през пръстите Уондър ме изгледа гадно.
— Иди си намери някакво занимание и остави хората да работят.
Разбирам кога не съм желан и затова го оставих да трака и пише, съблякох се и отидох отвън, за да се постегна на гладиатора с тежестите.
Половин час по-късно той се появи с един отпечатан лист.
— Това ще ти хареса много — каза.
Изтърколих се от пейката, намерих очилата с половин стъкло и започнах да чета.
Запитването за Л. К. Строхаус беше дошло от Обединеното командване по специалните операции от Форт Браг. Това за мен беше нелогично. Обединеното командване не се занимава с вътрешни работи — и със сигурност — не с политически мисии.
Сондата за АДАМ започваше в Разузнавателното управление на МО в САЩ. В това също нямаше логика, защото знаех, че вече имаха материалите на ФБР.
А за мен? Всички запитвания за Марчинко, Ричард, бяха постъпили чрез Командването за специалните операции във военновъздушната база Макдил в Тампа. Направил ги беше вицеадмирал Г. Едуард Ему, заместник щабен командир на Командването за специалните операции и тюленът с най-високо звание в страната.
Това ме изненада истински. Защо ли? Защото Еди Емуто знае всичко за мен — караме се от години. Като мичман, Г. Едуард Ему се беше опитал да ме даде на военен съд. Преди година се опита да отстрани моите вещи от „ТЮЛЕН-група 6“ в музея на подводната диверсия и тюлените във Форт Пиърс, Флорида, защото смята, че аз не съм тюлен от „подходящ тип“.
Следователно нямаше абсолютно никакъв смисъл Еди да започне издирване чрез компютъра за моето местонахождение, назначенията ми или докладите за служебната ми пригодност, защото имаше тази информация в своите папки.
Казах всичко това на Уондър, който отговори:
— Това си мислех и аз. Затова смятам, че някой използва паролите на адмирал Ему, както правя и аз.
Това имаше смисъл. Но кой се включваше в „Интелинк“? Бихме ли могли да проследим входящите сигнали?
Уондър се намръщи.
— Не — отговори, — освен ако нямаме достъп до телефонни линии и оборудване от телефонните компании.
Такова нямахме — все още.
— Може да се направи, но ще ми трябват няколко часа игра.
Време? Трябваше му време? Имахме много. Освен това ние знаехме, че някой там, навън, души. Това помагаше. По-добре щеше да бъде, ако разберем кой е той.
Понапомпах още малко мускулите си, след това взех една сауна и душ, размишлявайки над проблема. Отговорът дойде, когато сапунисвах топките си. Като се замисля, за много неща се досещам, докато си сапунисвам топките.
Разрешението се криеше в Заповед номер седемнадесет на майор Робърт Роджър.
Не ми казвайте, че не сте чували за Робърт Роджър. Той е основателят на Рейнджърите на Роджър и е бащата на войната със специални методи. Неговите бойци, облечени в говежди кожи и с пушки-кремъклийки и брадвички, са смазали французите и индианците през хиляда седемстотин и петдесетте години.
Та през 1759 година Роджър е написал деветнадесет заповеди за своите мъже — максими, които все още формират тактическата структура на всички диверсионни операции. Заповед номер седемнадесет е следната: „Ако някой ви следи, направете кръг, върнете се по собствените си следи и направете засада на хората, които се опитват да направят засада на вас.“ Само че този кръг щеше да бъде електронен — програма, която да ни позволи да видим откъде идват запитванията. Щяхме да го направим, като поставим лъжлива следа. Следата щеше да накара преследвачите да се движат бавно, да бъхтят по неочаквана за тях пътека. Докато се трепят по непознатия терен, ние щяхме да ги заобиколим в гръб — и ще можем да ги идентифицираме.
Докато Уондър композираше компютърните си бъркотии, аз конструирах стръвта. Написах няколко фалшиви доклада и съобщения по електронната поща от измислени шпиони и гумени галоши от Разузнавателното управление на Министерството на отбраната, следователи от Следствената служба на Военноморските сили и бюрократи от Пентагона. В една поредица съобщения се клюкареше за нова секретна програма за събиране на разузнавателни данни, в която се включваше фирмата на Л. К. Строхаус. Друга поредица разсъждаваше за връзката между Л. К. и групата АДАМ. А третата линия съобщения по електронната поща засягаше гадните подробности относно предстоящото ми предаване на военен съд. Вкарах „доказателства“ за неправилно поведение и финансови шмекерии. Оставих ясни намеци за това, че министърът на Военноморските сили ще свидетелства пред съд срещу мен. Всичко написах така, че нещата не изглеждаха добри за мен.