Вътре нямаше никой с изключение на чифт на пръв поглед много скъпи каубойски ботуши с бледозлатист цвят, чифт също толкова скъпи меки памучни панталони и екстравагантно скъп чифт шорти, навити около глезените на човек, седнал в номер три.
Виждам ви всички. Вие клатите глави и се чудите откъде знам, че тези шорти, увити около тези глезени, са — по моите собствени думи — „екстравагантно скъпи“?
Е, приятели, така е, защото имаха троен шлиц отпред и бяха без ластик. А шортите, които повечето хора носят — продават се в пакети по три, — имат ластик на кръста и са без цепка отпред. Истински хубавите — от онези, които си купувате, ако фамилното ви име е Рокфелер или Хариман и бельото ви е по-скъпо от костюмите на повечето хора — се правят по размера на кръста и имат малки гънки отпред, за да не може пръскачката ви да изскочи и да ви смути в съблекалнята на нюйоркския атлетически клуб или този на Обединената футболна лига.
Вероятно се питате откъде съм научил всичко това. Ех, приятелю, не е ли удивително какви неща научава човек, след като прекара живота си в неконвенционалните войски?
— Не ми обръщайте внимание — казах по посока на петдесетдоларовите гащи. — Просто искам да се подсуша малко, а след това ще изляза.
Не получих отговор, затова свих рамене и се захванах за работа. Свалих блейзъра си и го нагласих някак си върху два уреда за изсушаване на ръце с горещ въздух, така че струйниците да духат в ръкавите. Третия апарат използвах за ризата и вратовръзката си. След пет-шест минути от блейзъра ми започна да се вдига пара и го свалих от апарата, защото, ако не го направех, той скоро щеше да се свие.
Тъкмо бях окачил сакото на една поставка, когато видях в огледалото стария мистър ДГВ, който влезе през вратата разярен. В ръка държеше сгъваема палка от стомана, а в малките му кръгли свински очички се четеше мисълта за убийство.
Захвърлих ризата си върху една от вратите на свободните тоалетни, след което се засилих към него. Помислих си да измъкна от пояса си ножа за близък бой „Емерсън CQC6“ и просто да го убия. Но, честно казано, не исках да си цапам ръцете с кръв днес. Нямаше да е учтиво така да посрещна Л. К. Строхаус.
Затова, когато мистър ДГВ направи финт наляво, аз го парирах отдясно. Той замахна, аз се наведох. Аз замахнах, той се наведе. И двамата направихме финт отново, като движехме крака и рамене в противоположни посоки. След това очите му дойдоха на фокус и разбрах, че щеше да нанесе удар.
Краката му тръгнаха надясно, тялото му — наляво, а палката се завъртя хоризонтално като бейзболна бухалка, насочена към бузата ми. Аз се извих. Но не бях достатъчно бърз — дръжката ме улучи по ухото достатъчно силно, за да ми се привидят звездички. Мамицата му, как силно боли от тези неща.
Бутна ме към една врата и тръгна след мен. Реагирах инстинктивно, като се отместих в момента, когато стоманената палка направи вдлъбнатина в сивата метална врата с неприятен звук.
Започна да ми писва от този копелдак — време беше да го разкарам. Освен това той използваше палката си, сякаш играеше бейзбол, като я размахваше странично, а не отгоре надолу, както аз предпочитам да го правя.
Това беше голяма грешка. Отдръпнах се назад и оставих палката му да премине пред мен — удар едно, — а след това експлозивно се хвърлих напред, като го ударих с рамото си в долната част на гръдния кош.
Той изгрухтя и се опита да стовари пръчката върху гърба ми.
Само че бях го хванал за китката и той не можеше да се движи добре. Удар две.
Бутнах го назад — по същия начин, както защитниците във футбола се борят с чучелата, но с тази разлика, че не играех по никакви правила. Съвсем истински се напънах и чух звук на чупещи се ребра, когато той се удари в двадесетсантиметровата дюза на един автомат за горещ въздух. Трябва да го е заболяло адски, защото изпусна палката.
Това беше удар три. Извих се, грабнах палката от пода и четири-пет пъти го клъцнах по лицето. Скулите и носът му скоро щяха да се нуждаят от помощта на лекар. Но това не беше моя грижа. Моята грижа бе да отстраня този минетчия. Затова го извъртях, нагласих го на тридесетина сантиметра от стената и с помощта на дясната си предмишница го блъснах — праааас — в плочките на стената колкото можах по-силно.