Сръбвах от джина си и правех адски опити да проумея защо мартинитата не са програмирани в огромния компютър зад бара, който сифонираше, смесваше, изливаше и накрая оценяваше всичко от наливната бира, виното розе и уискито с лед до лонгайлъндския чай с лед и текила „Сънрайз“ — като всяка една напитка се контролираше точно до последния милилитър.
Реших, че вероятно това е така, защото проклетата машина е била проектирана от някой побъркан двадесет и пет годишен видиотен боклук с диплом от Харвард, израснал с коктейли „Маргарита“ от Санта Фе и с желирани бонбони, който изобщо не е чувал за мартини.
Защо се занимавам толкова с някаква шибана машина ли? Защото, приятели, съществува паралелна ситуация в Пентагона — да, в Пентагона, — където войната със специални методи се отнема от взводните старшини с боен опит и се предава на машините — управлявани с компютри симулатори. Също както шибаният управител на хотела беше предал качествения контрол, контрола върху порциите и изобщо целия контрол на едно проклето модернистично устройство, направено от гумени маркучи, дюзи от неръждаема стомана и лъскави хромирани измишльотини.
О, да — войната със специални методи е твърдо в ръцете на застъпниците за контрола върху порциите. И с какви резултати? С лоши. Сега например контролът върху порциите постановява, че всеки тюлен получава точно сто патрона месечно. Ами какво ще стане, ако той иска повече? Отговорът е, че може да си ги закупи сам. Едно време моите тюлени изстрелваха по сто патрона за десет минути. Моите тюлени изстрелваха повече куршуми за една година, отколкото цялата морска пехота на САЩ.
Не и днешните тюлени. Контролът върху порциите казва сто патрона месечно. И толкова получават. Контролът върху порциите казва също, че те имат по двадесет и четири скока с парашут годишно. И как ще се изгради увереност с такива ниски обеми? Отговорът е (басирам се, че го знаете и без да ви го казвам), че не е възможно. Което означава, че в бойни условия тюлените биха прекарали твърде много от ценното си време във вълнение дали ще оцелеят при скока и недостатъчно време в размисъл как да очистят лошите.
А какво прави контролът върху порциите? Спестява пари, за да могат Военноморските сили да си купуват играчки, като например новите катери от клас „Циклон“ (официално циклоните се обозначават като ПК, което е съкращение от Патрулен катер брегови, но по-непокорните бойци са го нарекли катер от Политически коректен клас). Както и да е, ПК са петдесет и два метрови катери, разработени за действия в кафяви води — т.е. плитките води, в които в наше време възникват все повече конфликти (човек се досеща за Куба и Хаити). Те са съдове от тип ОБДББ — „Ограничени бойни действия в близост до брега“ — за разлика от съдовете за сини води или средокеанските кораби. Разработени са за патрул и прехват. Вторичната им роля е изпълнение на диверсионни мисии, защото поемат до девет тюлени.
Но съществува един основен проблем: ние, тюлените, не се нуждаем от специален петдесет и два метров катер, за да си вършим работата. Ние можем да навлезем и да се измъкнем с всякакъв вид плавателни съдове — от рибарска лодка до проклет ферибот или дори шибан сампан. Следователно не тюлените се нуждаят от тези кораби, а проклетата йерархия на Военноморските сили.
Защо, питате. Защото това означава тринадесет нови поста за млади офицери, за да могат те да бъдат повишени в звание полковник, след това адмирал, което в крайна сметка ще ги постави в положение, от което могат да закупуват още кораби.
Сега финансирането за тези ПК е предоставено от командването за специалните операции. Що се отнася до мен, парите можеха да се изразходват по-разумно за изграждането на две-три къщи за обучение в убиване и за няколко милиона куршума. Къщите за обучение по убиване позволяват на тюлените да упражняват смъртоносния си занаят под напрежение и с известна степен на опасност. Но хората, които командват специалните операции, не мислят като мен. Те предпочитат да се сдобият със своите играчки. Затова в наши дни тюлените изстрелват електронни куршуми срещу големоекранни телевизори, а Военноморските сили притежават тринадесет нови катера.