• Някой, който притежава талант при маскировките, е паркирал много хитро камионите по привидно безразборен начин. Но всъщност така камионите образуваха ефективен параван, който не позволяваше на никой, преминал случайно с кола по улицата, да забележи какво ставаше при задната врата на сградата.
• Някой много внимателно е махнал закрепените с болтове ленти, които поддържаха триметров участък от оградата на мястото й, и ги е заменил с връзки от найлонова материя, която може да бъде свалена и поставена на място за няколко секунди.
• Един камион с две задни оси е вкаран на заден ход между коловете на оградата достатъчно навътре, за да се провери дали може да мине.
• Всичките горни подобрения на това недвижимо имущество бяха извършени по времето, когато Л. К. Строхаус се намираше в близкия Детройт. Какво съвпадение, а?
Казах на Алигатора и Гризача какво мисля. Те поклатиха глави в знак на съгласие. Започнах да търкалям с крак парче чакъл върху настилката на паркинга.
— Какво има вътре? — Смятах за естествено, че моите хора са влезли, за да проверят.
— Ами Националната гвардия държи оръжието и мунициите си в шкафове — отговори Гризача. — Но големите неща принадлежат на КОМВАЮМ. Имат сигурно три дузини леки минохвъргачки осемдесет и първи калибър и петдесет автоматични пушки M-60 с двукраки стойки в сандъци, както и хиляда и пет-шестстотин автомата M-16, петстотин пистолета от старите „Берета M-92“, много муниции — сто и петдесет хиляди патрона калибър 7,65 на ленти, сто хиляди деветмилиметрови патрона и сто сандъка с осколочни гранати, мини, няколко стотици мини за минохвъргачки и петстотин кутии с 5,56-милиметрови патрони.
— И никой не ги пази, нали?
Алигатора поклати глава.
— Вратите към всички складове бяха отворени, и то доста добре. Ако не се вгледаш внимателно, няма да разбереш, че бравите са незаключени.
— Всичко е нагласено като за изнасяне — обади се Гризача. Ако имаше човек, който разбира от изнасяния, това беше той. Можеше да краде всичко — от полуавтоматичен пистолет до самолет „C-5“.
— И няма никаква охрана, нали?
Алигатора обърна длани нагоре и сви рамене. Разбира се, че нямаше.
Я не се изненадвайте. Позволете да ви дам малко предистория. От края на 1995 г.
• Проклетото Министерство на енергетиката не може да открие къде се намират двадесет и два килограма плутоний, годен за употреба в оръжия. Олеле.
• Министерството на отбраната, изглежда, е загубило следите на единадесет агрегата „Алфа“ — знаете за тях, нали? Това са преносими от хора ядрени оръжия, разработени за носене от тюлени и одеялоглавци при проникване зад вражеските линии. Извинявайте за това.
• Хората, които са отговорни за унищожаването на всичките ни химични/биологически/нервнопаралитични бойни запаси не могат да открият къде са 276 контейнера с отбрани нервнопаралитични вещества, включително зарин — безцветен смъртоносен нервнопаралитичен газ без миризма (който трябва да си спомните от инцидента в токийското метро преди две години), неговия по-мощен братовчед табун, както и два нови и строго секретни препарата „TSB-12“ и „SRQ-44“. Е, никой не е идеален.
Така че предвид горните факти за какъв хуй й трябва на армията да си създава главоболия, за да пази някакви си няколко хиляди оръжия и половин милион патрони?
Тази информация ви кара да се чувствате наистина сигурни, нали?
Да, и мен. Както и да е, аз знаех точно как мислят задниците, които щяха да оберат склада: можеха да вземат сто, дори двеста автоматични пушки M-16, осемдесет-деветдесет пистолета и половин дузина автомати M-60, и ще минат месеци, а може би дори години, преди загубите да бъдат открити.
Защо ли? По две причини. Първо, защото знаеха, че никой не извършва административни проверки — от онези, при които командващ офицер проверява всяко болтче и гайка, брои всеки патрон и проверява всяко оръжие под своето командване. За това са необходими усилия. А има и всякакви гадни документи, които трябва да се попълват, ако се установи липса. Затова простият отговор е, че административните проверки се провеждат рядко, дори ако главният армейски инспектор знае, че се крадат оръжия.
Второ, всеизвестна истина е, че минохвъргачките и автоматите не се използват често от пехотните части на Националната гвардия. Вижте, минохвъргачката 81-ви калибър има ефективен диапазон на действие от 5800 метра — това е почти четири мили. Автоматите M-60 имат обсег до 1100 метра. Нито едно от тези оръжия не се използва при тримесечните цикли на обучение, когато взводовете посещават близкото двестаметрово стрелбище. Всъщност единствено когато цялата дивизия замине с камионите в Джорджия или към Маркет, или пък където, по дяволите, си провежда ежегодните двуседмични бойни учения в някоя база с достатъчно пространство и огромна огнева зона, тогава всъщност се раздават минохвъргачките и автоматите.