Добре репетираният му монолог отне още половин час и още две оранжеви напитки с кола. Говори за съкращенията в армията и за липсата на готовност, за нарастващата престъпност, процъфтяването на измамите със социални помощи, разглезените престъпници, както и за арогантното правителство. Оставих го да плещи. Изобщо не промених изражението си. Не му позволих да забележи, че мигам или дишам.
Когато му се свърши запасът от слова, започна да се горещи и мята, опипвайки почвата и търсейки нещо, което да му позволи да се освободи от неумолимото ми присъствие. Накрая заговори за мен.
Отначало изрецитира цялата ми биография. От казаното беше очевидно, че е получил достъп до всичките ми доклади за армейска годност — дори и до секретните от „ТЮЛЕН-група 6“ и „Червената клетка“. Привеждаше цитати от вътрешни протоколи на Националната следствена служба, написани по време на шестдесетмилионното разследване от Военноморските сили на дейността ми. Дори повтори дописките на Пинки Прескът, в които той ме порицаваше, че работя без предварителна заповед.
Слушах думите му, потънал в каменно безмълвие. Знаех какво прави: опитваше се да изгради позиции срещу Военноморските сили. Защо? Защото се опитваше да ме наеме за себе си.
Това е стар трик на офицерите от разузнаването. Настройваш обекта на следствието срещу хората, за които работи. Ласкаеш. Примамваш. Правиш мили очички. И тогава, преди да се усети, му пускаш въдичката и е свършено с него.
В съответствие с формулата неговият тон и поведение се промениха — от покровителствени станаха прелъстителни.
Настояваше, че се нуждае от помощта ми. Военноморските сили били ми го начукали и аз не съм им дължал нищо. Дори ако съм извън системата на Военноморските сили, правителството пак можело да ме погне. В края на краищата правили са го и преди. Но Л. К. можел да ми помогне — ако го подкрепя. Каза, че в края на краищата аз все още имам мрежата си от приятели — много приятели — и той искаше да използвам влиянието си сред общността на бойците диверсанти, за да му помогна да постигне целите си. Каза, че това е в силите ми.
Ето къде била работата. Истинските стрелци и плячкаджии не бяха с него — а той ги искаше. Очевидно знаеше, че все още имам известно влияние в тези среди, защото кучият му син сега съвсем се разгорещи — край рамото ми прехвърчаха малки пръски слюнка, докато той дрънкаше за нещата, които биха станали, ако спечели битката за Белия дом, и че на мен ми е сигурен висш административен пост.
— Ти ще бъдеш личният стрелец-плячкаджия на президента — каза Строхаус с крива усмивка, разтегната по цялото му лице. — Помисли за това, Дик, помисли.
Лицето ми представляваше маска.
Той разтвори ръце с обърнати нагоре длани като при молитва. Тонът му се промени отново — от лукав стана заговорнически.
— Истината, Дик, е, че човек трябва да управлява страната така, сякаш е биднес. Това е единственият ефективен начин да дадеш нещо срещу парите на хората. Но в биднеса има място само за един председател на управителния съвет.
— Една гледна точка — каза той след кратко мълчание. Започна да чака отговора ми. — Един начин на живот. Една стойностна система…
Това ми звучеше като тоталитаризъм — всъщност като сталинизъм. Но си спомних стихчето на Фудо, прехапах език и не казах нищо.
Погледна ме в търсене на подкрепа.
— Така ли е? Е, прав ли съм? Прав съм. Без съмнение.
Виждаше се как тишината го провокира.
Което беше точно моето желание. И накрая, точно както беше предрекъл безсмъртният японски воин, поведението ми го накара да действа прибързано.
Видях как лицето му доби изражение на лунатик с диви очи — ужасно, злобно и неописуемо страховито.
— Знаеш ли какво ще стане, Дик? Аз знам. Страната ще се пръсне по проклетите си шевове. Най-напред ще ни обезоръжат, за да може всички оръжия да се намират в ръцете на престъпници. А наркотиците? Ще ги има навсякъде и никой няма да ги спира. Вътрешен тероризъм. Това е следващата стъпка. Оклахома не беше нищо. Нищо в сравнение с това, което ще се случи скоро. Ще настъпи тотална анархия — животните ще поемат контрола и няма начин да бъдат спрени. Цялата тъкан на обществото ще се разпадне по проклетите шевове.