— Къде си?
Луд ли беше?
— Някъде в безопасност. — В главата ми светна една лампичка. — Ти къде си?
— В кабинета си.
Това трябваше да е лъжа, освен ако не беше летял снощи с военен самолет. Знаех твърде добре, че може да се изпраща обаждане до клетъчен телефон — та нали точно това правех? Ситуацията беше впечатляващо абсурдна. С новите технологии можехме да сме в съседни коли и да се лъжем за това, къде всъщност се намираме, мамицата му.
— Да — отговорих. — Така е.
Тонът му стана предпазлив.
— Добре, Дик, кажи какво стана — какво правеше?
Девет секунди.
— Нямам време точно сега. Ще ми трябва цял час да ти обяснявам. Знаеш ли какво търсех? Е, намерих го. А сега ти ми кажи какво става там, при теб. Трябва ми подкрепа.
— Имаш ли положително доказателство?
Изведнъж стана съвсем делови. От шибания Марс ли беше паднал?
И все пак му отговорих искрено:
— Не.
И нямах доказателство. Имах това, че Л. К. беше изнесъл реч в друг град, където стана обир на оръжие и последващото му раздаване. Бях видял гадния Дъг на местопрестъплението. Имах откраднати номера от ФБР, няколко зулуски гангстерски принцове, накъсани на много парченца, и един умрял пенсиониран тюлен, който работеше за Строхаус. Но абсолютно, сигурно като банков трезор доказателство? Nada.
— В такъв случай не мога да направя нищо за теб — кратко отговори Свещеника. — Виж какво, не си изпълнил задачата си. Трябват ми твърди доказателства. Нещо, с което да мога да ида в съда. Когато го намериш, можем да говорим за подкрепа. Дотогава считай себе си за обект на случайността. Официално ти си пушечно месо, Дик.
Бяха ми го начукали многократно. Бяха ме накарали да се наведа, защото хуят идваше отново. Казах му го.
— Ако имаш нещо конкретно, можем да се пазарим. — Направи пауза, след което тонът му се омекоти съвсем мъничко: — Виж какво, трябва да разбереш, че ръцете ми са вързани — от цялата хранителна верига, ако разбираш какво искам да кажа.
Двадесет и три секунди. Хранителна верига както при командна верига. Да, досещах се. И това никак не ми харесваше.
— Имаш ли предложения?
По тона на гласа му разбрах, че и той е разстроен от неприятното развитие на нещата.
— Ще се опитам да направя каквото мога. Междувременно продължавай да ловуваш.
Тридесет и една секунди.
— И?
Започваше да ми писва от тези глупости.
— И… не трябва да се проваляш, Дик. Не се проваляй.
Телефонът млъкна. Това, което ми каза, значеше нещо. Той беше повторил точно думите, с които адмирал Блек Джек Морисън, тогавашният командващ Военноморските сили, ми беше заповядал да създам и командвам „ТЮЛЕН-група 6“.
— Дик, не се проваляй — беше ми казал Блек Джек. А сега и Свещеника бе повторил същото. Почесах нещо, което се бе настанило в брадата ми. Несъмнено той ми пращаше съобщение. Аз само исках да знам какво е то, мамицата му.
Позвъних на Мъгс. Той вдигна телефона и започна сладко-сладко да ми опява: „Нали ти казвах?“
Щеше ми се да го удуша, кучия му син. Но той не ми даде никакъв шанс. Държеше да обясни очевидното:
— Скапан Ричард, момчето ми, този път си затънал истински.
— Никога не бих се досетил, че е така. Е, старшина, казвай истински лошата новина.
Това го накара да се засмее. Всъщност приятно беше да чуя, че някой се смее.
Имаше развитие на нещата. Регистрационният номер от ФБР беше откраднат от (и впоследствие върнат на) една от колите на ФБР, разположена в неохранявана част на подземния гараж в сградата на авеню „Мичиган“, където се намира щабът на полевата им служба. Навярно вие, както и нашият несхватлив редактор се питате какво е значението на този факт.
Ами нека обясня. Обичайна практика на тангата е да постъпват така. В „Червената клетка“, ако си спомняте, ние откраднахме една кола на Военноморските сили, за да извършим нападението си над щаба им. По този начин, ако минеше друг полицай, нямаше да забележи нищо нередно — никакви странни превозни средства, никакви извънщатски регистрационни номера, никакви коли под наем, пълни с бомби от амониева селитра и нафта. Същото важеше и в настоящата ситуация. Спомнете си, че при първата проверка на колата Мъгс беше получил отговор, че тя е на ФБР. Кой би смял да задава повече въпроси? Както и да е, старият старшина ми каза, че смяната е извършена от някакъв задник на име Патерсън, който бачкал в ремонтната работилница. Патерсън имал връзки със зулуските гангстери.