Добре де, все едно, че разбрахте нещо.
Така или иначе, кубът се рееше, невидим за земяните, на една миля над Филаделфия. (Не ме питайте защо точно над Филаделфия; аз самият не знам как изобщо може да се избере Филаделфия за каквото и да било.) Кубът се рееше вече цели четири дни, а двамата слушаха местните радиостанции, за да изучават езика.
Какво да ви кажа — не научиха нищо нито за нашата култура, нито за нашето бачкане, нито за нашите обичаи. Защото, помислете само, какво може да се научи за нас от разните викторини, попкласации, евтини скечове и тъпи реклами?
Всъщност дарианите изобщо не се интересуваха от нашата култура; те се интересуваха от едно: дали не представляваме някаква заплаха за тях. И като чуха разните викторини и реклами, разбраха: дори за заплаха не ставаме. Не ги обвинявам, че стигнаха до този извод. Още повече, че са прави.
— Да кацаме ли? — попита Три.
— Време е — отвърна Девет.
Тогава Три обви с тялото си лоста за управление…
— Ама аз нали видях какъв тупаник му цапардоса — глаголеше Хенли. — Беше много готин, Кид. Ако имаше свестен треньор, нямаше настигане, да знаеш! В теб има нещо… такова… страхотно… Срахотно, ти казвам. И защо по този повод да не му ударим по едно?
— За чия сметка, Хенли? За твоя или за моя?
— Как да ти кажа, Кид, аз съм малко поизтръскан. Ама хич бива ли да не му ударим едно — пресъхнал съм. Заради старото ни приятелство…
— Трябва ти пиене, колкото на щука чадър. И без това си се натряскал. Върви да спиш, докато не си започнал да виждаш призраци.
— Много ми пука, вече ги виждам — отвърна Хенли. — Ама не са зад моя гръб, а зад твоя.
Противно на всякаква логика, Ейгълстън се обърна. И в правилата на всяка логика, изпищя и падна безчувствен. Защото Три и Девет се приближаваха. А зад тях се виждаха неопределените форми на огромен куб, всяко ребро поне по двайсет фута. Този куб все едно, че го имаше, а в същото време сякаш го нямаше — отвратителна гледка. Та значи точно този куб изплаши Кид.
Защото в облика на Три и Девет нямаше нищо плашещо. Кажи-речи червеи с дължина по петнайсет фута (ако ги разпънеш) и дебелина в централната част около фут, а в двата края заострени като пирони. Приятно светлосини, без всякакви видими сетивни органи, затова не разбираш къде им е главата, къде краката. Накратко, еднакви и от двата края.
Точно затова, когато приближаваха към Хенли и пльосналия се Кид, не се разбираше дали вървят преднишком, или заднишком. Просто си плуваха най-нормално във въздуха.
— Здрасти, момчета — рече Хенли. — Изплашихте ми авера, вашта мама. А щеше да нахока, да прочете морал, но и да почерпи. Тъй че черпнята сега е от вас.
— Алогична реакция — отбеляза Три, като се изви към Девет. — У другата особа също. Да вземем ли и двете?
— Няма нужда. Вярно, другата е по-едра, но една ни стига. Хайде.
Хенли отстъпи назад.
— Ако имате фиркане, идвам. Ако нямате, настоявам да разбера къде ще почерпите.
— Ние сме от Даром…
— Даром ли? — попита Хенли. — Даром само котките мяукат. Тъй че с вас не тръгвам, ако не почерпите.
— Какви ги говори? — попита Девет Три. Три мръдна единия от двата си края в смисъл, че също не знае. — Да го вземем насила, а?
— Може би ще дойде доброволно. Хей, същество, ще влезете ли в онзи куб доброволно?
— А там има ли пиячка?
— Там има всичко. Затова ние ви умоляваме…
Хенли пое смело и влезе. Той, разбира се, прие куба за морав кошмар, но все едно — нямаше какво да губи. А после, като се натряска до калпака, вече ще му е все едно. Отвътре кубът беше твърд, нито прозрачен, нито призрачен. Куб като куб. Три се нави около лоста за управление.
— Ние сме в подпространството — обяви той. — Предлагам да спрем, да изучим уловения образец и да видим дали е подходящ за нашите цели.
Хенли беше сериозно развълнуван. Ръцете му трепереха, гърлото му беше безводно като Сахара.
— Струва ми се, че екземплярът страда — отбеляза Девет. — Може би от глад, може би от жажда. Какво пият тези същества? Може би като нас водороден прекис?
— По-голямата част от планетата е покрита с окис на водорода, примесен с натриев хлорид. Да му синтезирам ли такова съединение?
— Не, за Бога! — изкрещя Хенли. — Дори да е без сол, пак не искам. Искам да пия уиски!
— Трябва да анализираме обмяната му — предложи Три. — С интрафлуороскопа ще стане за миг… — Той се размота от лоста за управление и отиде до машина със странен вид. Примигаха лампички. — Обмяната на веществата на образеца зависи от С2Н5ОН.