По изгрев слънцето хвърляше отблясък от един варовиков резервоар, а по залез се спускаше в джунглата зад свещения жертвен кладенец. На стотина фута от кладенеца имаше малка, но изискана и натруфена каменна пирамида, зорко охранявана от хора с винтовки; тя беше издигната над противобомбеното скривалище на милионера Оуенс. През каменната решетка Юджин можеше да наблюдава как сноват напред-назад върховните жреци на града, посещаващи пирамидата.
Започнаха да го обработват още от първия ден. Съчетанието от полеви тренинг, Пердето и компютъра дава добра защита, но методите за промиване на мозъка предизвикаха у него забележим интерес. В дневните часове върху него се стоварваха инфразвукови вълни, които въздействаха направо на нервната му система, предизвикваха загуба на ориентация и страх. Нощем скрити аудиосистеми предаваха хипнотично внушение, най-силно към три часа сутрин, когато съпротивата на собствените биоритми отслабва. Сутрин и вечер жреците гръмогласно пееха мантроподобни молитви, древни като самото човечество. В съчетание със сензорната депривация в килията въздействието им беше наистина впечатляващо. След две седмици такава обработка той откри, че с пълен глас пее мантри с почти вълшебна лекота.
На третата седмица почнаха да му сипват наркотици в храната. Когато към два следобед всички предмети придобиха опашки, подобно на влачени по екрана иконки, той разбра, че това не е обичайната тръпка от инфразвука, а стабилна доза псилобицин. Юджин не обичаше психоделиците, но понесе действието им без особени проблеми. На следващия ден пейотълът го удари в главата доста по-силно. Той усети горчивите алкалоиди в тортилята и черния боб, но въпреки това изяде всичко, защото предположи, че следят не само храната, която поема, но анализират и изпражненията му. Денят се точеше безкрайно дълго, спазмите за повръщане се редуваха с периоди на еуфория, струваше му се, че гръбначните му прешлени ще изскочат през порите на кожата. Върхът дойде към залез слънце, когато целият град се събра в светлината на факлите да гледа как две млади жени в бели дрехи без страх се хвърлят от края на каменната площадка в зелените дълбини на свещения кладенец. Докато упоените момичета мирно потъваха, той почти усещаше в устата си студената зеленясала варовита вода.
На четвъртата и петата седмица намалиха психоделиците в диетата му. Запознаха го с културата, като го изпратиха да се разхожда из града под надзора на две млади жрици. Като свършиха с уроците по подсъзнателно езиково обучение, жриците го запознаха с местните технологии за медитация. В тази фаза всеки нормален човек вече би бил напълно смазан. Дори за Юджин изпитанието се оказа сурово и понякога трябваше да прилага всички усилия, за да потисне острото желание да разкъса двете жрици на парчета като печени кокошки.
В средата на втория месец в Тикал го изпратиха да изкара изпитателен срок на царевичните полета и му позволиха да спи в хамак в тръстикова колиба. Заедно с него в колибата спяха двама новобранци, които се опитваха да възстановят сломената си психика съгласно предложените културни параметри. Те никак не допаднаха на Юджин: бяха толкова смазани, че вече не ставаха за нищо.
Страшно се изкушаваше да се измъкне тайно нощем, да нападне един-двама жреци и да ги пребие — само и само да поддържа течението на маниакалната си параноя. Но въпреки всичко търпеше. Задачата се оказа трудна. Благодарение на постоянните дози наркотици елитът беше свикнал с помрачените състояния на съзнанието и ако Юджин прекалено рано пуснеше в ход имплантираното шизооръжие, то можеше само да усили местната парадигма. Вместо това той се зае да планира нападение над милионерския бункер. Най-вероятно повечето от арсенала на Хищните Светии беше в готовност — бактерии и готови култури от инфекциозни болести, химически оръжия, може би дори някоя и друга ядрена бойна глава. Колкото повече мислеше за това, толкова по-силно ставаше изкушението да избие цялата колония. Това щеше да го отърве от маса проблеми.
През нощта на следващото пълнолуние го допуснаха на церемониалното жертвоприношение. Започваше дъждовният сезон и боговете на дъжда трябваше да бъдат омилостивени със смъртта на четири деца. Децата бяха упоени с наркотични гъби, украсени с нефрит и костени плочки и облечени в бродирани дрехи. В очите им сипаха млян пипер, за да предизвикат, по законите на симпатичната магия, дъждовни потоци от сълзи; след това ги поведоха към края на площадката, Барабаните, флейтите, ритмичните песни в съчетание с лунната светлина и факелния огън създаваха наистина хипнотична атмосфера. Юджин попиваше емоциите на тълпата — възхитително усещане.