Той обаче бе видял също така и любов и състрадание, порядъчност и смелост. И сега, останал сам със себе си, седнал на мястото си край масата, той усети, че пътешествието не е приключило и че едва сега започва да става интересно.
И ето го тук, двадесет и пет години след като бе прекрачил прага на предната веранда и бе изминал милион мили, и бе имал толкова много жени, че не можеше да си спомни имената и на половината от тях, дори и животът му да зависеше от това. И въпреки това и в най-мрачните моменти, в утрините и вечерите на дългите пътувания със самолет до най-страховити места, в джунглите на Азия, в тъмните улици на Източна Европа и в онези моменти, когато си мислеше, че краят му вече е дошъл, той си спомняше за Ани.
4
Ани Бакстър лежеше в леглото, измъчвана от безсъние. Кратки ослепителни блясъци на мълнии раздираха тъмната стая, а гръмотевиците разтърсваха къщата до основите. Алармена инсталация, задействана от бурята, виеше някъде и кучетата й пригласяха с лая си.
Сънят, който бе имала, се бе прокраднал и в съзнанието й. Беше сексуален сън и той я тревожеше, защото ставаше дума за Клиф, а всъщност трябваше да бъде с Кийт. В съня си тя се виждаше застанала гола пред Клиф, който беше облечен в униформата си. Той се усмихваше, не, той се хилеше цинично, а тя се опитваше да прикрие голотата си с ръце.
Клиф Бакстър в съня й беше по-млад и по-добре сложен от онзи Клиф Бакстър, за когото беше женена. Това обаче, което беше още по-тревожно, беше, че в съня си тя беше сексуално възбудена от присъствието на Клиф и се бе разбудила със същото усещане.
Кийт Ландри и другите мъже, с които бе спала преди Клиф, бяха по-чувствителни и по-добри любовници в смисъл, че имаха желание да експериментират и да й доставят удоволствие. Клиф, от друга страна, си бе падал и продължаваше да си пада по доказването на своето сексуално превъзходство. Първоначално това й бе доставяло тръпка, тя си го признаваше, също като в сън; грубият секс на Клиф обаче и егоизмът му я караха да се чувства незадоволена, използвана и понякога несигурна. И все пак в паметта й още живееше онова време, когато тя беше желаещ и възбуден партньор.
Чувстваше се виновна, че навремето бе изпитвала удоволствие от садо-сексуалните си взаимоотношения с Клиф и че още продължаваше да мисли за това без отвращение или погнуса. В действителност нещата бяха напълно противоположни, както сега, когато се пробуждаше, овлажнена между краката. Трябваше да унищожи този сън и тези мисли веднъж и завинаги.
Погледна часовника до леглото си: беше пет и шестнайсет. Стана, облече си халата, слезе в кухнята и си наля леден чай. След кратко колебание вдигна стенния телефон и позвъни в полицейското управление.
— На телефона сержант Блейк, госпожо Бакстър.
Тя знаеше, че телефонният й номер, името и адресът й излизат върху нещо като екран пред него, когато телефонира, и това я гневеше. Клиф не беше кой знае какъв спец с новите технологии, но интуитивно разпознаваше, възможностите на най-зловещите в смисъла на Оруел технически устройства, с които се сдобиваше инак изостаналият полицейски участък на Спенсървил.
— Всичко наред ли е, госпожо Бакстър?
— Да. Бих искала да говоря със съпруга си.
— Ами… той е на обиколка на района.
— Тогава ще го потърся на телефона в автомобила му. Благодаря ви.
— Чакайте, задръжте малко да видя, може да е… Последния път имаше някакви проблеми с връзката. Нали знаете, когато има буря… Ще се опитам да се свържа по радиото и ще му кажа да ви позвъни. Нещо друго да направя за вас?
— Не, благодаря, и без това свършихте достатъчно.
Тя затвори и набра номера в автомобила му. След четири прозвънявания се обади телефонният секретар. Тя затвори и влезе в избата; в едната стая бе автоматичната пералня, другата беше леговището на Клиф, застлано с килим. Стените бяха покрити с борови панели. Когато развеждаше гостите си из къщата, той обичаше да сочи с пръст пералното помещение с думите „нейният офис“, и после своето: „моят офис“.
Тя влезе в „офиса“ му и включи осветлението. Цяла дузина препарирани животински глави й се озъбиха от стените, втренчени в нея със стъклените си очи и едва доловимите си гротескни усмивки, сякаш бяха щастливи, че са убити и препарирани от Клиф Бакстър. Или препараторът, или съпругът й имаше болно чувство за хумор; а най-вероятно и двамата.