— Жалко. Тъкмо щях да обсъждам ролята на църквата в обществените дела.
— Добра тема. Може би ще ми изпратите копие от нея.
— Непременно.
Отново си стиснаха ръцете и Кийт си тръгна. Беше студено, пронизващо утро, северният вятър се провираше през царевицата и дърветата и събаряше първите есенни листа. Беше изключително ясно и бялата църква и къщичката на енорийския свещеник, високите люшкащи се брястове, оградата на гробището и облаците в небето сякаш светеха. Имаше обаче и нещо зловещо, нещо злокобно в есенния вятър, който бе прогонил лятото и бе превърнал изумруда на зеленината в пурпур и злато. Колкото и да му се искаше да остане, Кийт изпитваше облекчение, че се маха завинаги от това място.
На паркинга се сблъска с леля си, която му каза колко била щастлива да го види в църквата и после го покани на вечеря в неделя. Неспособен да измисли някакъв учтив отказ — освен да й каже, че предпочита да гледа футболния мач по телевизията с кутия бира, което тя по никакъв начин не би приела за учтиво — той прие.
В уречения час той пристигна в къщата на леля си Бети с бутилка червено бургундско. Леля Бети дълго разглежда етикета, като сричаше френските думи, а после пъхна виното в хладилника. Всъщност това нямаше значение, защото както се оказа по-късно, тя нямаше тирбушон, и Кийт седна във всекидневната с чаша леден чай с прекалено много захар в него.
Леля му бе поканила за вечеря и още няколко души, които бе видял на барбекюто на Празника на труда: другия братовчед на майка му, Зак Хофман, и съпругата на Зак, Хариет, и тяхната пораснала дъщеря, Лили, и съпруга на Лили, Фред. С Лили и Фред бяха дошли и тримата им малки синове, чиито имена Кийт не можа да чуе и които бяха прекалено млади, за да настояват телевизорът да се пусне на футболния мач. Момчетата разочаровани излязоха да играят на двора.
Кийт говореше за незначителни неща, като си даваше сметка, че всички тези хора са обвързани роднински, и поддържаше разговора, като разиграваше играта „а помниш ли еди-кой си от родата“. Тази родова игра наистина намери за интересна.
На вечерята, която се състоеше от традиционното телешко печено, картофено пюре и грах — онази обичайна за американците храна, която бе изчезнала от столицата преди две десетилетия — Хариет, която все още бе на вълна „рода“, взе думата.
— Сестра ми Дороти се омъжи за Люк Прентис. Познаваш Прентисови, нали, Кийт?
Той я погледна и разбра защо му изглежда позната.
— Ти не излизаше ли навремето с племенницата ми Ани?
— Да.
— Тя се омъжи за един от Бакстърови, Клиф. Сега е шеф на полицията.
Кийт се зачуди дали не може да отвори бутилката вино с отвертка.
Зак вдигна поглед от печеното си.
— Чух, че в „Сейнт Джеймс“ имало събрание за Клиф Бакстър… Този човек е… — Той хвърли поглед към момчетата и продължи: — … е много див, ако държите да чуете мнението ми.
Лили и Фред бяха съгласни с него. Леля Бети явно не бе усетила намека, а момчетата помолиха за разрешение да излязат. Беше дадено веднага.
Зак ги изчака да затворят вратата, после се приведе напред и изрече заговорнически:
— Чух, че ходел по чужди жени. Там в църквата някаква жена станала и извадила всичките му кирливи ризи! Смела жена.
— Някой да иска допълнително? — попита леля Бети.
— Виждал ли си Ани след колежа? — попита Хариет.
— Не — отвърна Кийт.
— Чух, че там имало и една друга жена, Мери Арлс — намеси се Фред. — Двамата с мъжа й Боб държат бензиностанцията на шосе 22. Та тя казала как Клиф Бакстър си пълнел дисагите със стока от магазина й и после я карал да ги пише по сметката за служебния бензин.
— Сестра ми беше на това събрание и от онова, което чула за зет си, направо й прилошало — обади се Хариет.
Кийт си отбеляза, че Фред и Зак са повече загрижени за финансовите злоупотреби на шефа на полицията, докато Лили и Хариет бяха възмутени от гаврата със светостта на брачните окови.
— Само да чуя, че мъжът ми ходи по чужди жени, ще го изритам на мига, без да ми мигне и окото!
Фред нямаше вида на човек, който си пада по чужди жени, но след като чу предупреждението, придоби почти вида на светец.
— В кухнята има още колкото искате — каза леля Бети.
— Няма да се изненадам, ако тя го зареже — каза Хариет на Кийт.
— Кой?
— Ани.
— О… да. Съпругата обикновено научава последна.