Выбрать главу

— Мисля, че имам печка.

— Каква очарователна къща — каза Гейл още от прага. — Тук ли си пораснал?

— Тук съм роден и отгледан. Още не съм пораснал.

Тя се изсмя. Кийт ги въведе в кухнята. Наредиха храната върху масата.

— Хапка надве-натри — каза Гейл.

— Моля?

— В „Антиох“ имат една страхотна закусвалня с доставка по домовете, „Хапка надве-натри.“ Всеки път, когато Гейл я хване мързелът, само ми казва: „Дрънни в «Хапка надве-натри»“. Не мисля обаче, че изпълняват поръчки до Спенсървил.

— Струва си да опита човек. Съжалявам, че ви създавам такива главоболия.

— Няма проблеми — отвърна Гейл. — Ти ни дължеше една вечеря и ние се радваме да ти я доставим.

Джефри се върна до колата за виното.

— Донесохме и кабели със скоби — каза Гейл. — Колата ти не беше ли нова?

— На колата й няма нищо.

— О. Аз пък си помислих…

— Ще ви обясня по-късно.

— Ще се опитам да позная. Местното ченге се заяжда с теб.

Кийт започна да слага масата.

— Улучи.

— Това е отвратително. Трябва да отвърнеш на удара, Кийт.

— Това е дълга история. Ако сте донесли достатъчно вино, ще ви я разкажа.

— Добре.

Джефри се върна с три бутилки червено вино и Кийт отвори едната и наля три големи водни чаши.

— Кристалния сервиз съм го дал за гравиране. Наздраве.

Чукнаха се, после седнаха на масата.

Пиха, ядоха, разговаряха, но над масата висяха няколко незададени въпроса. Гейл предаде на Джефри какво беше казал Кийт за полицията.

— Не можеш да стоиш тук като уловено в капан животно — възрази Джефри.

— Кога си ял за последен път? — прекъсна го Гейл.

— Като прасе ли ям?

— Кийт, това не ти отива — възкликна Джефри. — Не можеш да позволиш на тия тъпи ченгета да те тероризират.

— Това е дълга история. Я ми кажете — как вървят продажбите на „Искрените признания“?

— Невероятно — отвърна с гордост Джефри. — Вече сме продали петстотин екземпляра. Те си ги предават после от ръка на ръка, така че смело можем да приемем, че са ги прочели поне няколко хиляди души. Това е много народ за тази малка околия. Мисля, че на нашия човек му запари под опашката. Всъщност точно това се канех да ти кажа по телефона. Кой мислиш, че цъфна на прага ни и поиска да си купи екземпляр?

— Кой? — Кийт отпи от виното си.

— Отгатни.

— Клиф Бакстър.

— Близо — изсмя се Гейл.

— Хайде, казах ти, че е стар твой приятел.

— Ани Бакстър.

— Браво! Побира ли ти го главата?

— Побира го.

— За това се иска голям кураж — каза Гейл и се усмихна на Кийт. — Ани изглежда чудесно.

— Добре.

— Всъщност за жена, чийто съпруг се оказва изнудвач, вземач на подкупи и прелюбодеец, тя се държи доста хладнокръвно, да не кажа радостно.

— Може би си е хванала гадже.

— Това би обяснило настроението й — забеляза Гейл.

— Дадохме й безплатен екземпляр, разбира се, и я поканихме да влезе — каза Джефри. — Бях изненадан, че прие. Прие и да изпие чаша чай. Толкова беше приятно да си кажем някоя дума след толкова години. Спомнихме си доброто старо време. Казах й, че си се върнал, и тя ми каза, че сте се засекли пред пощата.

— Точно така.

— Не ти ли се поразтупа сърчицето? — захили се Гейл.

— Че как!

— Да ти кажа правичката, няма да се изненадам, ако скоро се замомее — каза Гейл. — Знаеш ли, почувствах се малко зле. Искам да кажа, никога не сме възнамерявали да й създаваме семейни проблеми, но пък това е естественият резултат от онова, което трябваше да направим с него. Което всъщност той си направи сам.

— Предполагам. Когато пиеш, трябва и да си платиш.

— Освен ако не са се разбрали както ние двамата с Джефри. Никой не може да се пръкне насреща ни и да ни размахва доказателства за изневяра.

— Интересно. Но ако някой от двама ви се влюби дълбоко в любовника си?

— Ами… — Гейл наистина се смути; очевидно нещо подобно вече се бе случвало на единия или на другия, а може би и на двамата, един, два пъти, много пъти.

— Хората се влюбват от една среща, съвсем случайно. Това всъщност е по-малко вероятно да се случи със случайни партньори. Любовта има по-малко общи неща със секса, отколкото липсата на партньор за по-продължително време. Не каза ли, че сърцето ти е забило силно, когато си видял Ани? Искам да кажа, след двайсет и толкова години между вас все още гори огън. Колко жени си изчукал след нея?