— Това е чудесно. Напълно те разбирам. Знаеш ли, можеш и да си живееш живота, и да направиш кариера. Едновременно.
— Не такава кариера.
— Този път няма да е толкова напрегнато. Естествено, работното време е по-дълго, може да се наложи от време на време да летиш тук-там, но вече няма да си зад Желязната завеса. Тя просто рухна.
— Да, бях там.
— Така е. — Той погледна контролния пулт на трактора и попита: — Можеш ли да го караш?
— Да не мислиш, че сам е излязъл на двора?
— Предполагах, че тези неща са по-големи.
— Това е градински трактор. Само за дребни работи.
— А къде е големият?
— Баща ми го продаде — отвърна Кийт. — Е, благодаря, че се отби. Много поздрави на всички. Кога е самолетът ти?
Чарли си погледна часовника.
— Излита от Толедо в два и петнайсет. За колко време ще стигна до летището?
— За около час или малко повече, ако движението е натоварено. Най-добре вече да тръгваш, за да не закъснееш.
— Не. Имам време за една бира.
— Ела вътре.
Чарли се изправи. Влязоха в къщата.
— Бирата ми е свършила — каза Кийт.
— Така или иначе, още е рано. Просто съм жаден.
— Не се и съмнявам. През последния половин час само вдигаш пара. — Кийт отвори хладилника, извади кана вода и напълни две чаши. — Това е истинска изворна вода.
Чарли пресуши половината на един дъх.
— Чудесна е.
— Под почвата има почти само варовик. Тук е имало праисторическо море. Нали знаеш, малки морски създания на милиард години, запечатани в пластове варовик.
Чарли подозрително погледна чашата си.
— Това доказано ли е?
— Имам намерение да бутилирам вода. И ще я продавам във Вашингтон.
— Добра идея. Хайде да поседнем за малко. — Настаниха се до голямата маса. Чарли мълчеше, което не се хареса на Кийт. Накрая каза: — Тук ли възнамеряваш да живееш с нея?
— Не.
— Къде искахте да отидете?
Миналото време не допадна на Кийт.
— Не зная къде — отвърна той.
— Ще трябва да ни съобщиш. Такъв е законът.
— Естествено, за да можете да ми пращате чековете.
Чарли разсеяно кимна.
— Знаеш ли, по пътя за насам ми се случи нещо странно.
Кийт не каза нищо.
— Когато спрях в полицейския участък, дежурният сержант, казва се Блейк, струва ми се… Попитах го дали знае къде живееш и той реагира много особено. Започна да ме разпитва. Искам да кажа, че аз задавам въпросите. Нали така? Искаше да знае за какво те търся. Можеш ли да повярваш? Едва не си помислих, че пак съм в Източна Германия или нещо подобно. Може ли да запаля тук?
— Естествено.
Чарли запали и изтръска пепелта в чашата си.
— Та това ме накара да се замисля. Искам да кажа, нали съм шпионин? Е, поне преди бях такъв. Струва ми се, че някой тук ти досажда и полицията го закриля. Или пък си се свързал с тях, когато си пристигнал, представил си се като бивша разведка и си ги помолил да ти съобщават за всеки, който те търси. Например някой на име Игор и с руски акцент. Но това не ми се стори логично и когато дойдох тук, ти изглеждаше изненадан, което означава, че не са ти позвънили, за да те предупредят.
— Прекалено отдавна си в бизнеса, Чарли.
— Зная. Казвам ти какво си помислих. Но после излязох от участъка и едно друго ченге ме изпрати до колата. Набит тип, каза, че бил началник на полицията.
— Бакстър.
— Попита ме каква работа имам във фермата на Ландри. Прекалено съм хитър, за да му кажа да се разкара. Вече се бях досетил, че имаш търкания с представителите на закона. Затова му показах много представителната си служебна карта и му обясних, че съм тук по официален въпрос.
— Трябва да се научиш да си гледаш своята работа, Чарли.
— Не. Така или иначе, сега съм загрижен за теб. Искам да кажа, тези типове наистина се държаха странно. Като в оня филм на ужасите, нали се сещаш, в който цялото градче беше завладяно от извънземни. Нали си го спомняш? Както и да е, този Бакстър изведнъж стана по-любезен и ме попита дали може да ми помогне с нещо. Отвърнах му, че господин Ландри е пенсиониран служител на Природозащитната служба на САЩ. — Двамата се засмяха на старата шега. — И че господин Ландри е подал молба за работа на хонорар в местния клон на службата, поради което съм дошъл да проверя дали е с висок морал и дали е приеман добре от местната общественост. Много хитро, нали?