— Но какво можем да направим? Ако ни плащат, ще продължаваме да играем играта. — Той погледна Кийт. — Знаеш ли, приятел, понякога се чувствам като футболист, току-що спечелил страхотна победа. Другият отбор се е разотишъл, игрището е пусто и ние продължаваме да играем в мрака без противник. — Чарли замълча за миг и Кийт осъзна, че вярата на приятеля му също е разколебана. Но пък с него човек не можеше да е сигурен.
Адеър вдигна поглед.
— Срещата е утре сутрин.
— Всъщност — отвърна Кийт — имах намерение да взема съботния полет за Вашингтон в два и петнайсет. Не може ли да отложим срещата за понеделник?
— Драги ми господине — с престорено официален тон отвърна Чарли, — утре в единайсет и половина преди обед имате среща с министъра на отбраната, после точно в единайсет петдесет и пет ще влезете в Овалния кабинет, за да се ръкувате с президента на Съединените щати. Колкото и да е голямо желанието на тези двама господа да съобразят графика си с вас, в понеделник може да имат и други задължения.
— Навярно нямаше да е излишно да отправят предварително предизвестие на цивилен гражданин, който има всевъзможни конституционни права да не бъде призоваван от…
— Стига, Кийт. Ти си толкова цивилен, колкото съм и аз. И си наясно как е с тези неща. Същото се е случило и със сър Патрик Спенс.
— С кого?
— С онзи тип от шотландската балада. Моят род е от Шотландия, а тоя град тук се казва Спенсървил. Затова се сетих.
— За какво?
— За една шотландска балада. Кралят седи в Дънфърмлин и пие кървавочервеното си вино. „О, къде да открия добър моряк, за да командва този мой кораб?“ — това е репликата на президента. После: „Изправи се и заговори възрастен рицар, който седеше до дясното коляно на краля“ — това е министърът на отбраната, който казва: „Сър Патрик Спенс е най-добрият моряк, който плава по моретата.“ Това си ти. После: „Кралят написа официално писмо и лично го подписа, и го прати на сър Патрик Спенс, който се разхождаше по пясъка.“ Тук се намесвам и аз. „Първият ред, който прочете сър Патрик, го накара гръмко да се засмее, следващият ред, който прочете сър Патрик, заслепи със сълзи очите му.“ Това пак си ти.
— Благодаря ти, Чарли.
— „О, кой ми стори това, кой туй зло ми причинява, да ме праща по това време на годината в открито море? Побързайте, побързайте, моряци мои, добрият ни кораб отплава утре сутрин.“ Всъщност в два и петнайсет. „О, повече не говори, господарю честити, защото от гибелна буря боя се.“ Та ето как се случват тези неща. И са се случвали така още от памтивека. Кралят си седи, нищо не прави и внезапно му хрумва някаква идея. И ме праща да ти я предам. — Той си погледна часовника. — Затова побързай, побързай, господин Ландри.
— Какво се е случило със сър Патрик Спенс, ако смея да попитам?
— Потънал по време на бурята. — Чарли се изправи. — Добре, можеш да пътуваш така, както си, само без пистолета. Но моля те, вземи си костюм. В Западното крило няма нужда да преиграваме с историята за Цинцинат.
— Трябва да се прибера тук най-късно до утре вечер.
— Разбира се. Хей, щом в събота ще идвате с приятелката ти във Вашингтон, двамата с Катрин ще ви заведем на вечеря. Чичо Сам плаща за всичко. С удоволствие ще се запозная с нея.
— Имам намерение да откажа работата.
— Грешка. Ще им кажеш, че искаш да си помислиш през уикенда. Че трябва да разговаряш с годеницата си. Ясно?
— Защо да я замесвам?
— Може би го дължиш на… Как се казва?
— Ани.
— Може би трябва да се посъветваш с нея. Ще я вземем във Вашингтон, ще я разведем навсякъде и ще поговорим за всичко. Катрин има опит в тези неща.
— Ани е обикновено селско момиче. Казах ти, това не е животът, който…
— Жените обичат големите градове. Магазини, добри ресторанти, пак магазини. Къде ще отседнеш?
— Не зная.
— Ще ти запазя стая във „Фор Сизънс“. Джорджтаун ще й хареса. Прилича на центъра на Спенсървил. Можеш да й покажеш старите си свърталища. Стой надалеч от „Чадуикс“. Линда още се навърта там и нямаме нужда от сцени. С нетърпение очаквам уикенда. Давай да се размърдаме.
— Ти си лайнар.
— Известно ми е.
Кийт остави Чарли в кухнята, качи се горе и си събра багажа.
— Когато ми казаха да напусна, ти не ме защити, Чарли — на път за летището рече Кийт.
Чарли запали цигара.
— Не исках. Ти беше уморен, приятелю. Сам искаше да си идеш. Знаеш го. Защо трябваше да удължавам мъките ти?