— Не ми е позволено да върша платена работа. Мога да върша само доброволческа работа в болницата, която се намира срещу полицейското управление, където можеш през цялото време да ме държиш под око. Или си забравил?
— Дай пушката и да сложим пепел на случилото се. — Той направи стъпка към нея и протегна ръка.
Ани се изправи, вдигна пушката до рамото си и запъна двата ударника.
Резките метални изщраквания накараха Бакстър да се дръпне до вратата.
— Чакай де, чакай! — Той вдигна ръце в защитен жест. — Чакай, скъпа, това е… това е опасно. Тази пушка няма мек спусък… само да трепне ръката ти и гръмва… дръпни я настрана.
— Затваряй си устата. Къде беше нощес?
Той си пое дълбоко дъх и овладя гласа си.
— Казах ти. Коли затъваха и трябваше да ги измъквам, мостът над ручея Хуп се разклати, стари вдовици звънят по цяла нощ…
— Лъжец.
— Виж… виж мокрите ми кални дрехи… виждаш ли колко са изкаляни обувките ми? Цяла нощ съм помагал на хората. Стига вече, скъпа, ти просто си се преуморила.
Ани хвърли поглед към мокрите му ръкави и изкаляните обувки и се зачуди дали пък по някаква случайност тази сутрин той не й казва истината.
Клиф продължи с успокояващ тон, като използваше всяко гальовно обръщение, за което можеше да се сети.
— Хайде, скъпа, миличка, всичко ще мине, бебчо, не съм направил нищо, сладурчето ми…
Ани виждаше, че е много изплашен, но колкото и да беше странно, не изпитваше наслада от смяната на ролите. В действителност тя не искаше той да й се моли, просто искаше да го види мъртъв. Не можеше обаче да му пръсне хладнокръвно черепа. Пушката взе да й натежава.
— Извади си револвера, Клиф — каза тя.
Той спря да говори и само я загледа.
— Хайде, давай, опитай се да стреляш. Или искаш хората да разберат, че си пукнал, без дори да се опиташ да стреляш?
Клиф шумно запреглъща, езикът му се стрелна по сухите устни.
— Ани…
— Бъзливец! Бъзливец! Бъзливец!
Гръмотевица удари току до къщата, Бакстър се стресна, подскочи и посегна към револвера си.
Ани стреля с двете дула едновременно; откатът я отхвърли до стената.
Оглушителният грохот замря, но продължи да кънти в ушите й. Ани изтърва пушката. Стаята се изпълни с горчивия мирис на изгорял барут, мазилката от зяпналата дупка на тавана поръси просналия се върху пода Клиф.
Той бавно се изправи, първо на едно коляно, и заотърсва посипаната си с парчетата мазилка и дървесина глава. Беше се напикал от страх.
После провери дали револверът му все още е в кобура, вдигна поглед към тавана, изправи се и закрачи към нея, без да спира да се изтръсква. Целият трепереше и тя се зачуди какво ли ще се случи в следващия момент — не че я беше особено грижа.
Той я подмина, вдигна телефона и набра полицейското управление.
— Да, Блейк, аз съм. — Той се прокашля и се опита да се стегне. — Малък инцидент, докато си чистех оръжието. Ако някои от съседите ти позвънят, просто им го обясни… Да, всичко е наред. До скоро. — Затвори и се обърна към Ани. — И сега?
Тя го гледаше спокойно, право в очите, но забеляза, че той избягва погледа й. Замисли се защо той постъпва така: за да контролира и овладее ситуацията, да защити себе си, имиджа си, работата си. Тя нямаше никакви илюзии, че е възможно да я брани от гнева на закона, макар той да се опита да й внуши точно това.
— Ти се опита да ме убиеш. Бих могъл да те арестувам.
— Всъщност стрелях над главата ти и ти го знаеш много добре. Хайде, щом си решил, арестувай ме и ме пъхни в ареста.
— Ти, кучко такава. Ти… — Той заплашително замахна към нея и лицето му почервеня, но Ани не се отмести и на милиметър, с ироничното съзнание, че именно полицейската му значка я предпазва да не я пребие. Той също го знаеше и тя изпита злобно удовлетворение да го наблюдава как се гърчи в безсилен гняв. Един ден обаче, тя беше наясно и с това, той щеше да прекрачи границата. Надяваше се обаче дотогава той да пукне от сърдечен удар.
Той я притисна в ъгъла, разтвори халата й, хвана я за раменете й я стисна точно там, където я бе ударил прикладът.
Ослепяваща болка проряза тялото й и коленете й се подгънаха. Тя се озова коленичила на пода, усети вонята на урината му. Затвори очи и се опита да извърне глава, но той я сграбчи за косата и грубо я дръпна към себе си.
— Виждаш ли какво направи? Е, сега какво, доволна ли си от себе си, кучко мръсна? Нищо, сега ще изравним резултата. Ще си стоим така дотогава, докато и ти не се напикаеш в гащите си, и пет пари не давам, дори и да ми се наложи да стоя така цял ден. Така че ако ти е дошла пикнята, давай. Аз чакам.