— Благодаря, че ме поканихте.
— Заповядайте, седнете. — Той посочи два стола до дългата маса от тъмно дърво, на която заседаваше кабинетът.
Правителствената зала, Кийт го знаеше, се използваше за всевъзможни срещи. Всъщност тук водеха различни хора, за да ги впечатлят или сплашат. Някога полковник Кийт Ландри беше останал впечатлен, но никога не се бе страхувал. Сега се чувстваше отегчен и неспокоен.
Той погледна заместник-министъра, четирийсетинагодишен мъж, излъскан и самодоволен.
— Министърът малко закъснява — каза Стансфийлд. — Предишният ви началник генерал Уоткинс също ще дойде, както и полковник Чандлър, който в момента изпълнява длъжността заместник на съветника по въпросите на националната сигурност.
— Господин Ядзински също ли ще присъства? — използва името на самия съветник Кийт, макар че в официален Вашингтон за най-висшите персони се говореше с длъжността им, например „президентът“, „министърът на отбраната“ и така нататък, сякаш от смъртни се бяха превърнали в божества, например „Богът на войната скоро ще дойде при нас“. Но пък за най-нископоставените също се говореше така, например „портиерът“.
— Съветникът по въпросите на националната сигурност ще дойде, ако има възможност — отвърна Стансфийлд.
— Значи всички малко закъсняват, така ли?
— Ами, да. Да ви поръчам ли нещо?
— Не, благодаря.
Зачакаха. Подхванаха общ разговор, като внимаваха да не засягат теми, които по-късно биха изисквали някой от тях да каже „Преди да пристигнете, господине, с господин Ландри обсъдихме този въпрос и той ме информира, че“ или нещо подобно.
— Е, хареса ли ви краткият ви отпуск? — попита Стансфийлд.
Вместо да сложи край на целия маскарад — всъщност заради Чарли — Кийт отвърна само:
— Да.
— С какво се занимавахте?
— Върнах се в родния си град и потърсих някогашната си приятелка.
Заместник-министърът се усмихна.
— Наистина ли? И отново запалихте стария пламък?
— Да.
— О, това е много интересно, Кийт. Имате ли някакви планове?
— Да. Всъщност утре ще я доведа във Вашингтон.
— Прекрасно. Защо не я доведохте още днес?
— Съпругът й ще отсъства от града чак утре.
Кийт усети, че Чарли го рита под масата в същия момент, в който идиотската усмивка на Стансфийлд угасна.
— Чарли каза, че нямало да има проблем — прибави той.
— Ами… предполагам…
— Въпросната дама е в процес на развод — намеси се Чарли.
— Аха.
Кийт остави забележката без коментар.
Вратата се отвори и в залата влезе генерал Уоткинс в цивилно облекло, следван от друг цивилен, в когото Кийт разпозна полковник Чандлър, макар че почти не беше имал възможност да разговаря с него.
Чарли се изправи, Тед Стансфийлд също, въпреки че като цивилни не бяха задължени да го правят. Кийт не бе сигурен дали да ги последва, но все пак стана и се ръкува.
— Добре изглеждаш, Кийт — каза генерал Уоткинс. — Почивката ти се е отразила добре. Готов ли си пак да скочиш на коня?
— Падането беше много неприятно, господин генерал.
— Още една причина отново да се качиш на седлото.
Кийт знаеше, че Уоткинс ще го каже, но сам си бе виновен, че му е дал повод с безсмисления си отговор. Нямаше представа още колко уклончиви и празни отговори ще успее да измисли, преди да стигнат до основния въпрос.
— Навярно си спомняте Дик Чандлър, когото ще заместите — каза му Тед Стансфийлд. — Полковник Чандлър ще се заеме с по-големи и по-приятни неща в Пентагона.
Ландри и Чандлър се ръкуваха. Чандлър изглеждаше облекчен, че вижда заместника си, помисли си Кийт — а може би просто си въобразяваше.
Перспективата да работят в Белия дом не блазнеше повечето военни, той го знаеше, но в мирно време беше трудно да се измъкнеш от това място, без да навредиш на кариерата си. По време на война бе малко по-лесно — записваш се доброволец за фронта и те убиват.
Всички останаха прави в очакване на министъра на отбраната. Разговорът вървеше неловко. Ако се проточеха, общите теми не бяха подходящи в Западното крило, а сериозните въпроси като влошената обстановка в бившия Съветски съюз криеха много капани, защото по-късно думите ти можеха да се изтълкуват в официален контекст и да се използват срещу теб. Тед Стансфийлд спаси положението като заговори за нова президентска заповед, която наскоро прочел и която изяснявала предишна заповед, свързана с досадния проблем кой на кого да докладва.