Министърът, изглежда, не разбра какво точно иска да каже.
— Е, вашето име беше включено в списъка за произвеждане в генералски чин. Президентът съвсем скоро ще го одобри.
— Вече не съм на редовна служба, господин министър — отвърна Кийт. — Уволних се от армията едновременно с пенсионирането си от държавна служба. Затова предполагам, че това производство ще е като офицер от запаса.
Министърът имаше друго виждане по въпроса и продължи:
— Постът, на който ще бъдете назначен, е военен консултант на президентския съветник по въпросите на националната сигурност. По-късно полковник Чандлър ще ви съобщи задълженията ви. — Той замълча, после прибави: — Кабинетът ви ще е тук, в Западното крило.
Произнесе „Западното крило“, сякаш казваше „От дясната страна на Господ“. И наистина, те се намираха в седалището на властта, където близостта до нея сама по себе си означаваше власт, на няколко крачки от Овалния кабинет — където човек буквално можеше да се сблъска в коридора с президента, — в самия епицентър на международните дела. Не бе от онези служби, каза си Кийт, където могат да наминат приятелите или семейството ти и да пият едно кафе с теб.
— Кабинетът ми на втория етаж ли ще е, или в мазето? — попита той.
— В мазето — отвърна полковник Чандлър.
— Може ли да се вижда небето? Искам да кажа, има ли прозорче?
Чандлър като че ли се обърка.
— Вътрешен е — накрая рече той. — Имате секретарка.
— Ами растения?
Чарли Адеър се насили да се усмихне и обясни на всички:
— Полковник Ландри е прекарал последните два месеца във фермата на родителите си и е станал много чувствителен към природата.
— Колко мило — отбеляза министърът на отбраната, после попита: — Имате ли въпроси към мен, полковник?
Вече беше започнал да се изправя и гледаше часовника си, така че Кийт отвърна:
— Не, господин министър.
Всички станаха.
— Добре — каза министърът. — Извинете ме, господа, имам друга среща. — Той погледна Кийт. — Загубата на генерал Уоткинс е печалба за Белия дом. Желая ви успех. — И излезе.
Генерал Уоткинс използва тази възможност, за да каже на Кийт:
— Изненадан съм, че си решил да се върнеш във Вашингтон. Имах чувството, че ти е било предостатъчно.
— Така е.
Генералът го изгледа иронично и прибави:
— Може би новата работа ще ти даде нови сили.
— Когато ми сложат същите пагони като вашите, господин генерал — отвърна Кийт, — бихме могли да си премерим силите в някакво спортно състезание.
Тази забележка не допадна особено много на Уоткинс, но доловил промяната в структурата на властта, той я остави без коментар.
— Е, господа — каза генералът, — повече не ви трябвам. И аз имам среща. Приятен ден. — Той погледна Кийт. — Политиката не е силната ти страна, полковник.
— Благодаря, знам.
Уоткинс излезе и остави Кийт, Чарли Адеър и полковник Чандлър сами в Правителствената зала. Тъй като повече или по-малко бяха равни по чин, те седнаха, без някой да ги кани. Кийт се настани на няколко стола от тях.
Чандлър говореше за работата и Кийт отново се замисли. Цялото така наречено съвещание беше театър, в който министърът на отбраната имаше основната роля. Чарли Адеър играеше Юда, генерал Уоткинс — козел опущения, полковник Чандлър беше Пилат, а Тед Стансфийлд бе церемониалмайсторът. Кийт знаеше ролята си, но не произнасяше репликите си както трябва.
Мислите му отново се насочиха към Ани и той се зачуди какво ли би разбрала от всичко това, ако присъстваше. Както беше казал на Чарли, тя бе селско момиче, но имаше буден интелект и всъщност в гимназията и колежа имаше по-високи оценки от него. Освен това също като него беше рожба на популистката традиция на Средния запад и ако се намираше в тази зала, Кийт не се съмняваше, че цялата протоколна надутост би й се сторила отвратителна и че веднага би прозряла празнотата под нея.
Когато започваше службата си, светът бе по-опасен, но управлението на страната му се струваше много по-просто. В онези дни имаше хора, които бяха участвали в разгрома на силите на Оста, всеотдайни слуги на народа, а не свине пред държавната копаня. Сега пенсионираха или гонеха дори представителите на виетнамското поколение като него. И Кийт изобщо не се вълнуваше какви ще са новите им заместници.