— Насочвам вниманието ти към Паметника на участниците в Студената война — отвърна Кийт.
— Няма такъв паметник.
— Тъкмо затова насочвам вниманието ти към него.
— Ясно. — Адеър се замисли, после каза: — Ужасно разочарование. Но трябва да се справим с него. Знаеш ли какво са правили рицарите между битките? Усъвършенствали са концепцията за романтичната и галантна любов. Мъжествеността ти не се накърнява, ако си влюбен, галантен и ухажваш жена.
— Известно ми е.
— Тя вълнува ли те?
— Да.
— Тогава не се отказвай.
Кийт го изгледа и попита:
— Ами работата?
— Остави я. На щита ти са нарисувани дракони. Недей да убиваш плъхове в избата. За да има с какво да те запомнят.
— Благодаря ти. Чарли.
Поръчаха си по още една чаша.
— Колко време отнема на важна личност като теб да осигури паспорт на друг човек? — попита Кийт.
Чарли разклати четвъртата или петата си водка.
— Може би няколко часа, ако всичко е наред. Ще позвъня на един приятел във външно министерство и ще задвижа нещата. За приятелката ти ли?
— Да.
— Къде отивате?
— Не зная. Сигурно в Европа.
— Трябва да ми кажеш, ако заминаваш някъде, закъдето ти трябва виза. Мога да ти я уредя за един ден.
— Благодаря.
Поръчаха си кафе, бренди и десерт. Наближаваше три, но в ресторанта все още имаше много хора. Удивително, помисли си Кийт, колко много от деловите проблеми на тази страна се решаваха на обеди, коктейли и вечери. Надяваше се, че главите на всички останали са много по-ясни, отколкото неговата и на Чарли.
Адеър разклати брендито си.
— И аз бих напуснал поради същите причини, но имам жена, деца в колежа, ипотека и навик да се храня в скъпи ресторанти. Накрая обаче всички ще си идем, ще си идат момчетата, опознали света по трудния начин, и домораслите кретени ще завладеят СНС и ще разработят програма за предродилни грижи за бременни наркоманки, имигрирали от Източна Европа.
— Пак по-добре, отколкото офисите да опустеят.
— Така е. — Чарли допи брендито си и си поръча ново.
Когато се нахраниха, Кийт каза:
— Ще си поръчам такси до „Хей-Адамс“.
— Не, вземи колата и кажи на шофьора да дойде да ме вземе оттук в пет. Нещо ми се отвори глътка. Ще си поръчаш ли такси до летището?
— Естествено. — Кийт се изправи. — До утре. С нетърпение очаквам да видя Катрин. Винаги ми е приятно с нея. И с теб, но само понякога.
Чарли с олюляване стана от стола си.
— И аз нямам търпение да се запозная с Ани. — Той замълча, после прибави: — Уговорката за „Фор Сизънс“ си остава. Забавлявай се, не се чувствай задължен и към средата на седмицата напиши любезен отказ на господин Ядзински. След това си свободен да заминеш за Европа.
— Точно такъв е планът ми.
Ръкуваха се и Кийт си тръгна. Вече валеше по-силно. Портиерът го придружи до линкълна с чадъра си. Шофьорът отвори вратата и високо попита:
— Обратно в Белия дом ли, господине?
— Не, имам среща с президента в „Хей-Адамс“.
— Да, господине.
Кийт се качи и автомобилът потегли. Този град бе побъркан.
— Побъркан.
— Господине?
— Господин Адеър иска да го вземеш в пет часа.
— Да, господине.
Кийт се отпусна назад и се загледа в чистачките на предното стъкло. С предложенията си за помощ Чарли, разбира се, се бе опитвал да го накара да се откаже от намерението си да замине. Но аналогията му с дракона и плъховете беше толкова убедителна, че Кийт не изпитваше никакви съмнения в правотата на решението си.
Този град го бе прелъстил. Този град бе уличница и всеки път, щом я видеше, докоснеше или усетеше мириса й, го полазваха тръпки. Беше го накарала да си съблече униформата и го бе чукала, докато не му остана нищо, и въпреки това всяка минута от преживяването му беше доставяла невероятно удоволствие. Тя чукаше и други мъже и това още повече го възбуждаше. Знаеше, че е покварена до мозъка на костите си, безсърдечна и студена. Но бе красива, прелестно облечена и гримирана, умна и му се усмихваше. Той я обичаше с плътта си, но я мразеше с душата си.
26.
В шест часа Кийт съобщи на рецепцията на „Хей-Адамс“, че заминава, и отнесе чантата си до вратата.