— Такси, господине?
— Да, моля.
Той зачака под навеса.
— В този дъжд е трудно да се намери такси — каза портиерът.
— Виждам.
— За летището ли?
— Да.
— Полетите са отложени. Джак минава през крайбрежието на Вирджиния.
— Моля?
— Ураганът Джак. Няма да ни засегне, но ще се вдигне силен вятър и ще вали проливно цяла нощ. Проверихте ли полета си, господине?
— Не.
— От Националното или „Дълес“?
— Националното.
Портиерът поклати глава.
— Ако можете, по-добре опитайте от „Дълес“.
Пред хотела спря такси и портиерът отвори вратата. Кийт се качи и каза на шофьора:
— Как е Националното летище?
— Затворено е.
— А „Дълес“?
— Още е отворено.
— Тогава натам.
Пътуването до „Дълес“, обикновено четирийсет и пет минути по магистралата, отне повече от час. Когато наближиха летището, Кийт не забеляза излитащи или кацащи самолети.
— Хич не изглежда добре, шефе — каза шофьорът. — Искате ли да се върнем?
— Не.
Мъжът сви рамене и продължи.
— Към „Ю Ес Еър“ — рече Кийт.
Стигнаха до залата за заминаващи на „Ю Ес Еър“ и той видя опашките, които чакаха за таксита. Влезе в терминала и провери таблата. Почти всички полети бяха отложени или отменени.
Опита на касите за билети на няколко компании, като търсеше полет, за който и да е град в радиус от сто и петдесет километра около Спенсървил, но не намери нищо.
В седем и половина официално закриха летището до второ нареждане.
Тълпите започнаха да оредяват. Някои хора си тръгваха, други се настаняваха по седалките и се приготвяха за дълго чакане.
Кийт влезе в пълния с пътници бар, взе си бира и седна да погледа монтирания на стената телевизор. Джак бе предизвикал свлачища в Оушън Сити, Мериленд. Последиците от урагана можели да се усетят на сто и петдесет километра от епицентъра му. Според всеобщото мнение до сутринта нямаше да има полети.
Кийт не за пръв път изпадаше в такова затруднение и разбираше, че няма смисъл да се ядосва. По друго време и на друго място положението можеше да е критично, дори на живот и смърт. Сега просто беше важно.
Минаваше осем и петнайсет, а той имаше среща в десет сутринта в западната част на Охайо. Обмисли възможностите си. По въздуха пътят бе около четиристотин и осемдесет километра, по-малко от двучасов полет до Кълъмбъс, малко повече от Толедо, Дейтън или Форт Уейн, Индиана. Във всеки случай, ако успееше да вземе самолет към пет сутринта, в десет щеше да стигне до Спенсървил, но ако се отбиеше във фермата си, щеше да закъснее с няколко часа. И все пак можеше да се обади на сестрата на Ани и да съобщи, че се е забавил.
Но имаше голяма вероятност да не излети навреме. Освен това билетът му беше за Националното летище.
Той излезе от бара и отиде на гишетата за автомобили под наем, пред които чакаха дълги опашки. Нареди се на тази пред „Ейвис“ и най-после дойде неговият ред.
— Имате ли резервация, господине? — попита младият служител.
— Не, но ми трябва автомобил. Какъвто и да е.
— Съжалявам, тук нямаме абсолютно нищо и през нощта не се очаква да се появи.
Кийт вече бе отписал тази възможност, но внезапно попита:
— Ами вашата кола? Пътувам за Охайо. Дотам е десет часа. Ще ви дам хиляда долара и можете да спите на задната седалка.
Младежът се усмихна.
— Съблазнително, но…
— Помислете. Поразпитайте наоколо. Ще чакам в бара.
— Ще поразпитам.
Кийт се върна в бара и си взе още една бира. Вече беше полупразно — хората се отказваха да чакат и самолетните компании насочваха притежателите на билети към близките мотели.
В десет в заведението влезе младежът от „Ейвис“.
— Поразпитах — каза той, — но никой не пътува за там. Най-добре опитайте с влак.
— Благодаря. — Кийт му подаде двайсетдоларова банкнота, но той не я прие. В повечето части на света човек можеше да купи с долари премиер-министъра заедно с колата му. В Америка парите все още имаха думата, но хората си вършеха работата без подкуп и понякога дори без бакшиш. И все пак неговият проблем трябваше да има някакво решение.
Той се замисли. Както се бе убедил през годините, имаше много начини да напуснеш някой град. Но затварянето на летищата поради лошо време, артилерийски обстрел или бунтовници по пистите поставяше на изпитание сухопътния и морския транспорт.