Отвори вратата и се качи на трактора. Щеше да го запали, да го подкара до колата, да го остави да се позареди и после да го прехвърли в автомобила. Когато натисна бутона на стартера обаче, се разнесе само глухо изщракване и той погледна таблото. Някой беше включил фара и акумулаторът се бе изчерпал. „Започваш да ми лазиш по нервите, Клиф.“
Кийт слезе и погледна към фермата на Дженкинс оттатък пътя. Помисли си да им поиска назаем акумулатор, но забеляза, че я няма нито колата, нито пикапа им. Можеше да вземе назаем акумулатора на трактора им, със или без тяхно знание, но тук не се правеха такива неща.
Той влезе в кухнята и набра номера им, но както предполагаше, нямаше никого. Фермата на Мюлерови се намираше на около осемстотин метра по пътя.
— По дяволите.
Кийт прелисти телефонния указател, свърза се със сервиза на магистралата и оттам му казаха, че след половин час ще му докарат нов акумулатор. Накрая човекът прибави:
— Сигурно са го отмъкнали проклетите хлапетии. Трябва да съобщите на ченгетата.
— Непременно. — Той им обясни как да стигнат до фермата и затвори. „Може би трябва да позвъня в «Бакстър Мотърс». Нали акумулаторът ми е именно там.“
Помисли си дали да се обади на Тери. Ани вече го очакваше там, а Клиф Бакстър трябваше да е извън града. Ами ако полицията наистина ги подслушваше? Колкото и предпазливо да разговаряше с Тери, по този начин щеше да вдигне ченгетата под тревога. Всичките му инстинкти и професионалният му опит подсказваха да не го прави.
Използва времето, за да се избръсне, да вземе душ и да се преоблече, като постоянно се опитваше да разглежда всички тези лоши предзнаменования в по-весел контекст. „Истинската любов никога не върви гладко. Тази вечер във Вашингтон, вечеря с Чарли и Катрин, в неделя може би Националната катедрала, в понеделник обиколката на Чарли из Вашингтон, после отказ от предложението за работа, паспортите и полет до Рим не по-късно от сряда.“ Добре изглеждаше. „Къде се бави проклетият акумулатор?“
Четирийсетина минути след разговора със сервиза на отбивката се появи пикап и след десет минути имаше нов акумулатор. Кийт запали колата, докато автомонтьорът още не бе тръгнал, и всичко му се стори наред.
Най-после потегли и малко по-късно вече пътуваше на юг по правото шосе към окръг Чатъм. Беше един и трийсет и пет. Трябваше да стигне за по-малко от час.
Настигна го синьо-бял автомобил на шерифското управление. На Кийт изобщо не му пукаше. В колата имаше само един човек и той реши, че ако го спре, шерифът ще се окаже завързан в собствения си багажник.
В южния край на окръг Спенсър пое на изток по магистралата, за да остави впечатлението, че се насочва към Кълъмбъс в случай, че ченгето се зачуди защо се движи по пътя за окръг Чатъм.
Шерифският автомобил го следва чак до границата на окръг Доусън. Кийт продължи още десетина минути нататък, после отново зави на запад към Чатъм. Подозираше, че шерифът е съобщил по радиостанцията на доусънския си колега да го проследи, но не забеляза опашка. За разлика от окръжните, шерифските управления в провинциалните градчета бяха малки. В сравнение с прехвърлянето му от Западна в Източна Германия, за да стигне до Берлин, това бе детска игра. Но когато се опитваш да избягаш от полицията, независимо дали става дума за селски шерифи в провинциална Америка, или Щази в ГДР, най-важен е късметът.
След петнайсет минути пресече границата на Чатъм. Не знаеше точно къде се намира, но лесно се ориентира в мрежата от пътища, прокарани почти по посоките на света.
Излезе на окръжно шосе номер 6 и продължи на запад, като четеше табелите на обозначените с числа отбивки и стигна до Т–3, пътя, на който живееше Тери и където го очакваше Ани. Не знаеше накъде да завие, затова хвърли чоп и зави наляво. Шофираше бавно и търсеше викторианската къща от червени тухли. Накрая я видя от дясната страна на шосето и си помисли, че го е водило някакво шесто чувство. После с усмивка си спомни думите на Чарли за това, че следвал половия си орган, макар лично той да смяташе, че следва сърцето си, което в момента биеше ускорено.
Намали скоростта и зави по чакълената отбивка. Първото нещо, което забеляза, беше, че пред къщата има само един автомобил, и то пикап. Страничната врата се отвори и макар да приличаше на Ани, жената, която излезе да го посрещне, не бе любимата му.