27.
Тери спря за миг на прага, после тръгна към Кийт, който вече бе слязъл от колата.
По изражението й той вече знаеше, че Ани я няма, но нямаше представа защо.
— Здрасти, Кийт — каза тя.
— Как си?
— Добре… Ани я няма.
— Виждам.
— Беше тук, но си тръгна.
Той кимна.
— Добре.
— Тя… трябваше да си тръгне.
Известно време и двамата помълчаха, после Тери попита:
— Искаш ли кафе?
— Да.
Кийт я последва в кухнята.
— Седни — каза тя.
Той седна на кръглата кухненска маса.
— Остави ти писмо — докато наливаше кафето, му съобщи Тери.
— Тя добре ли е?
— Да. — Жената остави двете чаши на масата, предложи му сметана и захар и прибави: — Беше разстроена.
— Не я обвинявам.
Тери седна и разсеяно започна да разбърква кафето си.
— Не беше ядосана. Но когато дойде, беше много… ами, възбудена. После, когато й обясних, че ще закъснееш, се разочарова. Но след това се оправи и всичко беше наред.
— Добре. — Кийт я погледна. Тери бе три или четири години по-възрастна от Ани и имаше нейната красота, но не и нейните искрящи очи и енергичност. Беше завършила гимназия две години преди двамата с Ани да станат гаджета и се бе преместила в Кент, така че Кийт я виждаше само през летните ваканции и по празниците, но както постоянно му напомняше Ани, Тери понякога ги беше прикривала. Тя имаше романтична натура. Беше се запознала с бъдещия си съпруг Лари в колежа и след като се ожениха, напуснаха преди да се дипломират. Кийт и Ани, по това време първокурсници в „Боулинг Грийн“, бяха отишли заедно на сватбата. Тери беше родила около седем месеца след това и тогава Ани му каза: „Ние ще завършим, ще се оженим и ще имаме деца точно в тази последователност“.
— Обядвахме — продължи тя. — От години не я бях виждала толкова щастлива. Някакъв човек отби от пътя да остави нещо и когато чу колата му, тя скочи и се втурна към вратата. — Тери го погледна и се усмихна. — Не би трябвало да издавам семейни тайни, нали?
— Оценявам искреността ти. Можеш да кажеш на Ани, че съм изглеждал като нещастен, чезнещ от любов хлапак.
Тя отново се усмихна.
— Изглеждаш уморен. Цяла нощ ли си шофирал?
Кийт кимна.
— Този вид ми е познат. Когато Лари се прибира от път, изглежда ужасно и не е гладен за храна, а само за любов. — Тя се изчерви и прибави: — Какво да ви прави човек, мъже.
Кийт също й се усмихна. Според едно от писмата на Ани отпреди няколко години Лари имал транспортна фирма, а Тери се занимавала със счетоводството. Изглежда, живееха добре, имаха хубава къща и нов пикап. Трите им деца бяха завършили. Беше виждал Лари няколко пъти, когато двамата с Ани се бяха прибирали от колежа, и си го спомняше като едър, кротък човек. Тази сутрин Лари или работеше, или си играеше на неделен шериф, а може би просто се спотайваше някъде, както обикновено правят мъжете, когато се обсъждат любовни въпроси.
— Ани те чака до един — каза Тери, — после съвсем неочаквано рече: „Тръгвам си“ и ти написа писмо. — Тя извади от джоба на дънките си плик и го остави на масата.
Кийт го погледна и видя името си, написано с познатия почерк на Ани. Отпи от кафето си. Имаше нужда.
— Опитах се да я задържа — продължи Тери, — но тя каза, че всичко било наред и щяла да се срещне с теб друг път. Винаги кипи от енергия и човек не може да каже кога е нещастна. Нямам предвид тази сутрин, а живота й с онова копеле, за което е омъжена. О, Господи, толкова ми се иска да е щастлива! Наистина щастлива!
— На мен също — отвърна Кийт. — А ти как си? Изглеждаш добре.
Тя се усмихна.
— Благодаря. Самият ти изглеждаш страхотно, Кийт. Познах те веднага щом излезе от колата.
— Минаха много години, нали?
— О, да. Бяха добри времена.
— Наистина.
Тери кимна.
— Лари трябваше да иде на работа. Искаше му се да те види. Каза да ти предам поздрави.
— Ще се видим следващия път.
— Надявам се. Та значи си успял в живота. Винаги съм знаела, че ще се справиш.
— Благодаря. Имаш чудесен дом.
— А, тези стари къщи са ужасна досада, но Лари обича да поправя разни неща. Ти си се върнал във фермата, така ли?
— Да. Има много работа. Как са родителите ти?