— Добре. Стареят, но са здрави, слава Богу. А твоите?
— Радват се на Флорида. И не могат да повярват, че имат син пенсионер.
Тя се усмихна.
— Наистина изглеждаш прекалено млад, за да се пенсионираш.
— Очевидно всички смятат така.
— Значи беше във Вашингтон?
— Трябваше да уредя някои неща. Мислех, че ще успея да се върна навреме.
Поговориха още малко. Писмото лежеше на масата между тях. Кийт смяташе, че е важно да поднови връзките си със сестрата на Ани. Всъщност Тери му харесваше и той искаше и тя да го хареса като човек, а не като любовник или спасител на сестра й.
— Мисля само за доброто на Ани — каза той. — Знаеш, че винаги сме се обичали.
Тери кимна и по бузата й се плъзна сълза.
Кийт взе писмото.
— Нещо против да го прочета тук?
— Не, прочети го… — Тя се изправи. — Трябва да пусна прането да се изцеди. — И излезе.
Той отвори плика и прочете: „Скъпи Кийт, не, не съм ядосана, да, разочарована съм. Зная, че не си можел да не заминеш за Вашингтон, но това ми даде няколко часа за размисъл. О, не, Прентис! Стига си мислила!“
Кийт се усмихна. Спомняше си, че в колежа винаги й казваше така, когато тя започваше някакво изречение с думите „Мисля, че…“
Но знаеше, че писмото няма да е забавно, и продължи да чете: „Мисля, че това е важна стъпка за теб. За мен това означава само да се измъкна от положение, което повече не съм в състояние да търпя. Но ти поемаш огромна отговорност — отговорност за мен. Може би това бреме ще ти е излишно. Известно ми е, че съпругът ми ти усложни живота, известно ми е също, че това не представлява проблем за теб. Но ме гризе съвестта. Искам да кажа, Кийт, че ако не бях аз, ти нямаше да си тук и в тази ситуация. Оценявам го. Без мен обаче можеш да правиш каквото си искаш и след всичко, което се случи, това навярно означава да се върнеш във Вашингтон, в Европа или където и да е, без да се мъчиш да ме вместиш в плановете си. Не, не се цупя, просто най-после мисля какво ще е най-добре за теб.“
Кийт бе съвсем сигурен, че знае какъв ще е смисълът на следващите редове, но въпреки това ги прочете. „Струва ми се, че и двамата се нуждаем от известно време, за да премислим нещата. Чакахме толкова дълго и навярно ще изтърпим още няколко седмици. Може би няма да е зле да заминеш — не че искам да заминеш, но при това положение с Клиф така ще е най-добре. И както през последните двайсет години, можеш да поддържаш връзка с мен чрез Тери. Така ще се уговорим къде и кога да се срещнем, за да обсъдим въпроса — но чак след известно време. Зная, сигурно си ядосан, че не съм те изчакала, но просто не можах — извинявай. Никога не съм била добра в писмата. Не мога да изразя чувствата си, но ти знаеш какви са, господин Ландри. С обич, Ани.“
Кийт сгъна писмото и го прибра в джоба си.
Тери влезе в кухнята и попита:
— Още кафе?
— Не, стига ми. — Той се изправи. — Е, още веднъж ти благодаря. Когато видиш Ани, кажи й, че заминавам в понеделник.
— Заминаваш ли? Къде отиваш?
— Още не съм сигурен, но ще й съобщя чрез теб, ако нямаш нищо против.
— Добре… виж, нека й позвъня. Тя има клетъчен телефон и може да е в колата. Просто ще й кажа, че си тук.
— Няма смисъл. Вече е късно. — Кийт тръгна към вратата.
— Няма ли да й оставиш поне писмо?
— Не, ще й напиша по-късно и ще го пратя до теб.
Тери го изпрати до колата и каза:
— Не зная какво ти е написала, но разбирам как се чувства. Може би не трябва да обръщаш внимание на писмото й.
— Всичко е наред.
— Едва ли. Какво ви става на двамата?
Кийт се усмихна.
— Лош късмет. Изглежда, не сме улучили момента. — Той се качи в колата и свали прозореца. — Ще се оправим.
— Този път ви оставаше съвсем мъничко. — Тери допря ръка до вратата на автомобила. — Познавам сестра си, Кийт, и не бих казала това на никой друг, освен на теб… Тя е уплашена. Прекарала е ужасна седмица с него.
— Смяташ ли, че е в опасност?
— Според нея не, но… Мисля, че тази сутрин й дойде прекалено много. Притесни се за теб… затова се обади в хижата им в Мичиган и когато Клиф й отговори, тя затвори. Почувства се по-добре, след като знаеше, че е там. И въпреки това само час по-късно каза, че се прибира вкъщи. Това беше около два часа преди да пристигнеш. Изненадана съм, че сте се разминали.
— Дойдох по друг път.
— Ани сигурно е минала покрай твоята ферма.