— Но защо е заминала?
— Ами… чувстваше се малко… малко нервна, след като изприказва онези неща.
— Нали е казала истината?
— По дяволите, не. Искам да кажа, че за да получиш нещо, трябва и да дадеш. Жените не разбират от бизнес. — Арлс поклати глава. — Началникът и братовчед му, шерифът Дон Фини, дойдоха тук и ми казаха, че ще накарат фирмите в града и окръга да се насочат към друга бензиностанция. Знаеш ли каква част от бизнеса ми е това? Ще ти кажа. Почти петдесет процента. И знаеш ли какво ще се случи сега? С мен е свършено. Защото тя не си държа устата затворена.
— Значи началникът Бакстър вече не идва тук?
— А, идва също като преди, защото трябва да зарежда служебната си кола тук, докато градският съвет не вземе ново решение. Но почти не разговаря с мен и когато разговаря, не се държи много любезно. Каза ми, че трябвало да се накара на Мери. Отвърнах му, че известно време няма да я вижда тук.
— Още ли си взима каквото си иска?
— Вече няма такова нещо. Винаги си плаща. И какво от това, ако аз съм поискал да му дам нещо за ядене?
Кийт остави до касата някои неща за през уикенда. Арлс мина зад щанда.
— Напускам окръг Спенсър — каза Кийт. — В понеделник.
— Наистина ли? Завинаги?
— Да. Тук нямам работа.
— Нали ти казах? Но жалко. Имаме нужда от повече хора. Сметката ти е двайсет и един долара и седемдесет и два цента.
Кийт му плати и Арлс опакова покупките.
— Следващия път, когато минаваш оттук, това място ще е затворено.
— Жена ти е постъпила както трябва — отвърна Кийт. — Знаеш го.
— Възможно е. Но не се нуждая от враг като Клиф Бакстър, а и на моята възраст е трудно да започнеш всичко отначало.
— На твое място не бих разчитал, че Бакстър ще остане началник още дълго.
— Така ли смяташ?
— Чете ли брошурата за срещата в „Сейнт Джеймс“?
Арлс кимна.
— И какво мислиш?
— Ами… че би трябвало да си озапти оная работа. Но онези другите неща, които приказват, че правил… например, че безплатно зареждал тук личната си кола… по дяволите, даже да беше вярно, а не е, това си е моя работа. Що се отнася до онези жени, хм, според Мери това го правело неподходящ за началник на полицията. Не зная, защото нямам представа дали жените не лъжат. Но зная, че тези обвинения не са от полза за семейния му живот. Ти познаваш ли госпожа Бакстър?
— Бяхме съученици.
— Наистина ли? Е, тя е прекрасна жена. Няма нужда да слуша такива глупости от ония курви.
— Предай поздравите ми на госпожа Арлс. Би трябвало да си при нея. — Кийт взе покупките си и си тръгна.
Набра домашния номер на Чарли Адеър от телефона пред магазина. Отговори му телефонният секретар.
— Чарли — каза Кийт, — плановете ми се промениха. — Ще се върна след ден-два. Съжалявам за довечера. Поздрави на Катрин. Междувременно, ако ми звъниш на телефона във фермата, имай предвид, че го подслушва началникът на полицията Бакстър, който има безумната идея, че се интересувам от жена му. Стюарт свърши чудесна работа. Би трябвало да се върне преди полунощ. Все още обмислям предложението за Белия дом. Може ли да монтират в подземния ми кабинет флуоресцентна лампа, която да е благоприятна за растенията? Предай много здраве на президента. До скоро.
Тъй като не бе спал цели трийсет и осем часа, към девет вечерта Кийт се приготви за лягане. Когато отвори чекмеджето на нощното шкафче, откри, че глокът му липсва.
За миг се замисли. Портърови знаеха къде е ключът, но не биха взели пистолета. Бързо провери шкафовете и откри, че вещите са едва забележимо разместени.
Очевидно Бакстър беше влизал в къщата, което не представляваше проблем за полицай, разполагащ с един-двама ключари на повикване.
Освен оръжието като че ли не липсваше друго, пък и в дома му нямаше нищо компрометиращо, за което да се тревожи. Беше изгорил последните писма на Ани, двайсетгодишната им кореспонденция също бе минала през една или друга служебна машина за унищожаване на документи. Не обичаше да пази стари неща и сега се радваше, че е така.
Изчезването на глока и фактът, че Бакстър е ровил във вещите му, бяха достатъчна причина да го убие и Кийт би го направил, ако не беше обещанието му, а също и това, че ченгето щеше да изгуби жена си, службата си, приятелите си и родния си град. Както се казваше, смъртта щеше да е прекалено голяма милост за него.