— Това ли е всичко? — попита той.
— Да. Не нося много неща.
— Струва ми се, че ще ми хареса да пътувам с теб.
Тя се усмихна.
— По пътя мога да си купя каквото ми трябва.
— Да.
— Взех двете писма за децата — каза Тери на сестра си — и утре сутрин ще ида да видя мама и татко. Ще се отбия и при леля Луиз.
Кийт бързаше да тръгнат, но въпреки това попита Ани:
— Защо не си вземеш нещо от куфара със спомени?
Тя му се усмихна.
— Толкова си романтичен. — После погледна Тери. — Нали е много сладък? Може ли да вляза вътре за куфара?
— Разбира се. Заповядай.
Двете жени изчезнаха в къщата и Кийт се обърна към Лари.
— Значи си заместник-шериф в окръг Чатъм.
— Нещатен.
— Имаш ли полицейска радиостанция у вас или в колата?
— И на двете места.
— Можеш ли да подслушваш спенсървилската полиция?
— Понякога. Сигналът е слаб.
— Ами спенсървилското шерифско управление?
— Да.
— Може ли да го направиш тази вечер?
— Естествено.
— Би ли се свързал с чатъмския шериф, за да провериш дали моят шевролет или нейният линкълн са обявени за издирване?
— Няма проблем.
— Ще ти позвъня от колата.
— Добре. — Лари замълча за миг. — Знаеш ли какво, вземете моя автомобил.
— Не мога да го направя.
— Можеш, естествено.
— Виж, Лари, ясно ми е, че онзи тип не е проблем за теб, но не искам да знае, че вие с Тери сте замесени във всичко това.
— Няма значение.
— Ако ме спрат с твоята кола, ще загазиш. Онова копеле ще си постави за цел да те спипа, даже да му отнеме двайсет години.
— Не се безпокой за това.
— Обаче се безпокоя. Виж, независимо дали ти харесва, той ти е роднина. Децата му са ти племенници и твоите деца са братовчеди на неговите. Няма нужда от такива вражди в семейството. Добре съм си и с моята кола.
Лари не отговори.
— И да ти кажа честно — прибави Кийт, — не искам да плашим жените.
Лари кимна.
— Така или иначе, предполагам, че през следващите няколко часа няма да ни обявят за издирване и първо ще търсят линкълна на Ани. Имаме достатъчно време.
Лари се замисли за миг, после отвърна:
— Гледайте да се движите по междущатските магистрали. По тези пътища не би трябвало да има окръжна полиция. Щатските пътни патрули едва ли ще получат съобщение за издирването ви, освен ако Бакстър няма конкретно обвинение.
— Няма нищо законно срещу мен — отвърна Кийт.
— Хм… човек никога не знае какво е способен да измисли той. За да ви спрат, не е нужно много. Ще ви задържат и ще го повикат.
— Разбирам.
— Къде е нейната кола?
— Защо питаш?
— Ако просто е оставена край пътя или на някой паркинг и Ани я няма, Бакстър със сигурност ще съобщи на щатската полиция, че жена му е отвлечена.
Кийт кимна.
— Ако колата й е у тях или ако никой не може да я открие, много ченгета ще решат, че става въпрос за семеен скандал или че просто няма проблем, докато не получат повече информация. Разбираш ли?
Кийт отново кимна и каза:
— Скрил съм я.
— Добре.
„Обаче, не е добре — помисли си Кийт, — ако я открият в моя обор.“
— В окръг Чатъм няма да имате проблеми — продължи Лари. — Аз ще се погрижа за това.
— Благодаря.
Сестрите излязоха навън. Ани носеше плюшено мече.
— Всичко наред ли е? — попита тя.
Или бе прекалено проницателна, или много нервна, а може би просто двамата с Лари нямаха безизразните лица на опитни покерджии.
— Разбира се — отвърна Кийт. — Какво си взе?
Тя му подхвърли мечето и Кийт го разгледа.
— Не съм ти го подарил аз. Объркала си куфарите на гаджетата.
Тя се усмихна и се обърна към Тери.
— Нали ти казах? Саркастичен е и си мисли, че е забавен.
— Е, вече трябва да тръгваме — рече Кийт и се ръкува с Лари. — Още веднъж ти благодаря.
Ани прегърна сестра си.
— Беше чудесна. Благодаря ти. Ще ви позвъним от Ню Йорк. О, май ще се разплача.
Тя прегърна Лари.
— Пазете се — каза той. — Не се безпокойте за нас.
Телефонът в кухнята иззвъня. Сепнати от една и съща мисъл, всички замръзнаха.