— Може би трябва да отговорите — рече Кийт.
Тери кимна и забързано влезе вътре. Тримата я последваха.
Тя вдигна слушалката.
— Ало?
Изражението й подсказа на Кийт, че става нещо лошо.
— Не, Клиф, не съм я виждала — продължи Тери.
Ани стисна ръката му, като че ли дори самото обаждане на съпруга й я изпълваше със страх.
— Не — продължи сестра й, — беше тук вчера сутринта и остана за обед. Днес след черква се отбих у вас и я видях… Не, не ми е споменавала, че ще ходи някъде… Ами, каза, че имала да пазарува много неща… Не, не зная защо не го е направила вчера… — Тери се изплези на слушалката и въпреки нервността си всички се усмихнаха. — Откъде да зная дали клетъчният й телефон работи? — попита тя, послуша малко и за всеобща изненада каза: — Виж, Клиф, защо не престанеш постоянно да проверяваш сестра ми? Писна ми… — Тери отново замълча, после рече: — Върви по дяволите, Клиф. — И затвори. — Достави ми страхотно удоволствие — обърна се тя към Кийт, Ани и съпруга си. — Е, нали знаете кой беше?
— Нагруби ли те? — попита Лари.
— Нещо такова.
Той се намръщи.
— Вече не е нужно да го смяташ за роднина — каза му Ани.
Лари кимна. Кийт можеше само да си представи какво означават тези думи за него.
— Откъде се обаждаше? — попита той Тери.
— Каза, че си бил вкъщи. Прибрал се по-рано, отколкото смятал.
— Как ти се стори?
Тя сви рамене.
— Същият. Ядосан.
— Най-после има повод — отбеляза Ани.
Кийт погледна кухненския часовник и видя, че вече е осем без петнайсет. А Клиф Бакстър беше в Спенсървил и болезнено усещаше отсъствието на жена си. Нямаха много време.
— Добре, трябва да тръгваме — каза той.
Излязоха навън и отново се сбогуваха, този път малко припряно.
След минута Ани и Кийт потеглиха. Мечето лежеше помежду им.
Само допреди пет минути Кийт смяташе, че имат всички шансове да се измъкнат без инциденти. Сега вероятността за това бе петдесет процента, риск, какъвто обикновено не поемаше.
30.
Окръжно шосе 6 беше право и равно. В неделната вечер почти нямаше други автомобили и Кийт шофираше на дълги светлини със сто и десет километра в час.
— Всичко наред ли е? — попита Ани. — Недей да ме заблуждаваш.
— Не исках да тревожа сестра ти — отвърна той.
— Значи има нещо.
— Въпросът е колко време ще му трябва на Клиф, за да се сети какво се е случило. Навярно ти можеш да отговориш.
Тя Се замисли за миг.
— Сега е почти осем. Никога не съм закъснявала толкова, без да го предупредя.
Кийт не каза нищо.
— Предполагам, че наистина се нуждаехме от преднина.
— Така нямаше да е интересно.
Ани го погледна и видя, че се усмихва. Но и двамата знаеха, че положението не е забавно.
— Като оставим шегите настрана — рече той, — ти поемаш прекалено голям риск и вината е моя. Ако можех да те откарам до фермата, без да ни видят, щях да го направя и да ти кажа да се прибереш вкъщи.
— Не. Даже да можеше, нямаше да се съглася. Вече съм с теб и повече няма да се върна. И не носиш вина за нищо. Разбра ли?
— Да.
Продължиха на изток и пресякоха границата на окръг Доусън.
— Какво ще направи сега благоверният ти съпруг? — попита я Кийт.
— Ще звъни на клетъчния ми телефон през две минути — нали затова прояви такава щедрост и поръча на „Бакстър Мотърс“ да го монтират в колата ми. Междувременно ще телефонира на родителите, познатите и приятелите ми, включително на пастора. Когато иска да ме открие, той няма и капчица срам и не е много деликатен по телефона.
— Сигурно всички си мислят, че го мотаеш — усмихна се Кийт.
— Не, смятат го за побъркан. — Ани замълча, после прибави: — Клиф си мисли, че по този начин ме посрамва и наказва за това, че не му съобщавам всеки път, щом отивам някъде. Но всъщност глупакът накрая излиза самият той.
— Още по-добре. Тези разговори ще му отнемат известно време… Сестра ти коя е поред в списъка?
— Обикновено втора след родителите ми. Така че му остава да позвъни на още десетина души.
Кийт кимна.
Ани се усмихна.
— Тери най-после го направи. — Тя имитира плътния глас на сестра си: — „Върви по дяволите, Клиф.“ — После се засмя. — Това ще го накара да беснее около половин час. Не обича жените да му държат такъв тон.